ДПС протестира с декларация срещу зачестилите промени в имената на известни от векове географски места, квартали и забележителности, определяйки тези случаи като „политически взлом в естествената история на езика“. „Това е един своеобразен нов Възродителен процес- този път той засяга не имена на хора, а имена на обекти“, заяви в парламента Лютви Местан, заместник-председател на партията и групата й депутати.
Той изтъкна и примери, като известния площад „Джумая“ в Пловдив, който бе прекръстен на пл. „Римски стадион“. И в бъдеще срещите там ще се уговорят при "Джумаята", а не при "Римския площад", категоричен е Лютви Местан. Местан недоумява защо се сменят само турски имена, а не руски, например, паметника Альоша на тепето „Бунарджика“ в Пловдив. Такива турскоезични топоними в България има много, като прохода Хаим Боаз, варненският Кабакул, връх Мусала, град Хисар, град Пазарджик и много други, които са възприети, а не отхвърлени от българския език.
Местан предупреди, че подобни преименувания в крайна сметка водят до етническо разделение. Определи ги още като „недалновидна, недопустима и груба политическа намеса“, която цели „заличаване на културната памет“. Точно обратна е ситуацията в Унгария, изтъкна депутатът, където основаната с български корени столица Будапеща е запазила името си.
Междувременно земеделският министър Мирослав Найденов обясни, че ГЕРБ е против промяната на исторически наложилите се имена на географски обекти, културно – исторически или природни забележителности. Тъй като инициативата за смяна на имената е в местната власт, премиерът Бойко Борисов вече се е разпоредил по въпроса
„Нищо не пречи голямата кисела джанка да присъства с арабско-турското "хафъзка", чийто етимон е "хафъз" - религиозно лице, което знае наизуст Корана. В съвременния турски език същата джанка е "папазериги", т.е. слива на попа, попска слива", допълни Местан, обяснявайки „реверансите между езиците“.
Хората на Доган изразиха „категорично несъгласие“ с промяната на имена, чийто ефект е „дискредитиране на етническата толерантност на поликултурното общество“ в България.
Сред привържениците на смяната на имената е партия „Атака“, която отдавна иска най-високият връх у нас да се нарича Св. Иван Рилски, вместо Мусала.
Изявлението на Местан очаквано отприщи остра реакция от Волен Сиверов, според когото това било нетърпимост към българския език и идентичност. Той обвини ДПС, че служи на чужди държави, а след това призова културния министър Вежди Рашидов "най-после да научи български“.
По-късно ВМРО, които също са за смяната на имената, реагираха с отворено писмо, което определя изказването на Местан не като на български депутат, а като депутат в турския Меджлис. „Местан си позволи дори внушението, че за въпросните местности всъщност не е имало други названия. Сякаш преди това българите не са наричали тези местности по никакъв начин или са ги сочели безсловесно с пръст“, се казва в позицията. ВМРО дават следния пример: „Ще припомним нещо за онези, които са се затъжили за доброто старо османско време- старото име на „Златни пясъци” е Узункум. Било е много популярно. Помни ли го някой днес? Впрочем, за да сме съвсем точни, туристите не идват на Златни пясъци или Слънчев бряг. Те почиват на Sunny beach и Golden sands, както се рекламират нашите курорти“.
За гражданите няма да има никакви последици от смяната на имената. „Що се отнася до Кабакум, който бил известен по света и туристите щели да се бъркат, е нужно да поясним, че не се сменя името на плажа, а на свлачищната нива над него.“, пише още в декларацията.
От партията може да поискат Местан да предложи Турция също да върне старите имена на български села с Одринска Тракия, Лозенград (днес Къркларели) и Одрин (днес Едирне).