“В такива моменти човек трудно говори. Почти се чуди човек какво да каже. Аз не мога да кажа за работа в театър или в киното, понеже не сме колеги. Но го познавам отдавна и станахме добри приятели. Онова, което си спомням за Стефан, съдбата така подреди нещата, че аз да наследя министерството от него. Няма да забравя неговите думи:” Абе, майна, дойдох здрав тук, а си тръгвам с шепа хапчета. Пази се”. А с мен се случи същото. Напрежението е голямо". Това разказа в ефира на „Здравей, България” министърът на културата Вежди Рашидов.
„Аз постоянно следях развитието на болестта му. Често му звънях да го питам има ли нужда от нещо. Може би съм един от последните, които го видяха след комата в болницата. Онова, от което той се интересуваше, е една жена, която се грижеше за Стефан – госпожа Малчева. Стефан не беше отчаян, но му беше тъжно за живота. Попита за сина си, очакваше го с нетърпение. Това му бяха последните думи”, сподели той.
"Аз изживях подобно нещо, на ръба да си замина, лошо е усещането. Но има един феномен, който видях и при Стефан. Няма да забравя думите на професор Петров. Той ми каза, че единствените хора, които са искали среща с него, сме били аз, госпожа Малчева, племенницата му, доведеният му син. Синът му от Америка се е обаждал. Имаме един манталитет, да си прави евтин пиар, когато човек умре. Трябва докато сме живи да си помагаме", заяви Вежди Рашидов.