Отделните лобистки пробиви в парламента се превърнаха в засилено корпоративно влияние, което често се осъществява от разноцветни коалиции по интереси с участието на депутати и от управляващите, и от опозицията. Това е един от изводите на Института за модерна политика, който днес разпространи новия си доклад за състоянието на парламентарното управление у нас.
На третата година от мандата на парламента може да се твърди, че лобистките пробиви вече не са изолирани случаи, които се дължат само на особеностите на днешното правителствено мнозинство. Друга тенденция е, че обществените обсъждания, съпътстващи спорните законопроекти, най-често не успяват да разрешат тежките дилеми при сблъсъка на обществения с частните интереси и решаващ аргумент остават уличните протести.
Като емблема на лобизма са изтъкнати спорните поправки в „Закона за горите“.
Докладът е девети по рода си и обхваща работата на депутатите от началото на годината до юли. В него се изтъкват и недостатъчно прозрачните избори и назначения на висши държавни органи от квотата на Народното събрание. Визиран е изборът на членове в Комисията за защита от дискриминацията, Комисията за финансов надзор, управител на НЗОК и на Икономическия и социален съвет.
Изключение, което се оценява положително, правят приетите на 11 юли процедурни правила за номинации и изслушване на кандидатите за Висшия съдебен съвет.
През този период рязко се изостря политическото противопоставяне в парламента. Най-жежки са били АЕЦ Белене, убийството на Мирослава от Перник, поскъпването на тока, АСТА, Сребърния фонд и други.
През изминалите две сесии Народното събрание бе активно в контрола върху дейността на МВР и службите за сигурност. На практика бяха използвани всички парламентарни процедури за контрол върху правителството в тази сфера, изтъкват още от ИМП. Все пак, вече втора година остава неизпълнен остава ангажиментът на правителството и подкрепящото го парламентарно мнозинство за съобразяване на Закона за СРС с правозащитните стандарти..
За периода 01.01 – 31.07.2012 г. в рамките на парламентарния контрол са отправени общо 927 въпроси и питания(823 въпроси и 104 питания) . В сравнение с предходни мониторингови доклади на Института за модерна политика, данните от този период показват висок интензитет на парламентарния контрол.
Най-голямата опозиционна група – „Коалиция за България” (ПГ на КБ) запазва лидерската си позиция в парламентарния контрол. Депутатите от парламентарната група на КБ са задали общо 537 въпроси и питания към министрите(464 въпроси и 73 питания).