Някъде е по-ясно изразена, другаде - по-невидима, но лятната суша тази година е обхванала почти цялата страна. В края на август нивата на големите реки в страната паднаха далече под средните стойности за последните 15 години.
"Тази година от около 3 месеца има много ниски води в източната част от страната. Това е предимно в Черноморския воден басейн. Част от тези реки са пресъхнали или пред пресъхване", коментира ситуацията пред Нова ТВ инж. Валерия Йорданова от секцията за хидрологични прогнози към НИМХ.
Искърското дефиле все още е покрито в зелена премяна. Водата в най-дългата река у нас обаче е малко. При Нови Искър в момента текат около 5 000 литра в секунда, което е дори под абсолютния измерен минимум. Това се вижда ясно и по маркера на моста в село Зверино. Борис Кръстев, който живее в Зверино, разказва:
"От 66 години живея на 30 метра от река Искър. Дълги години не е било така. Тази година почти не валя дъжд. В нашия район още няма пресъхнала река, но близо до Лакатник има една рекичка, която вече е пресъхнала".
Водата в Петренския дол, който лятото се пълни с туристи, слиза от Врачанския Балкан. Притокът е на критичния минимум. "Толкова малко вода тук досега не е падало нивото. Почти беше стигнало до пресъхване. Да се надяваме, че оттук нататък ще завали дъжд и нивото ще се покачи", обяснява Борис.
В Северна България водата в реките Вит, Осъм и Росица бележи отток около най-ниските измервани стойности. Под средните нива е и оттокът на по-големите реки в Южна България. Най-критична е ситуацията в Черноморския водосборен басейн. Оттокът на наблюдаваните реки там е съвсем близък до нулата. Ропотамо тече с 60 литра в секунда, Провадийска река - с 30 литра в секунда, а Луда Камчия с едва 6 литра в секунда. Река Факийска край село Зидарово е пресъхнала.
Дори и да приемем, че в началото на есента сушата е със сезонен характер, хидролозите все пак отчитат негативна тенденция през последните 2 години.
"Още миналата година, а и тази година, оттокът в реките е по-нисък спрямо предходни години и спрямо средно многогодишните стойности. За 2019 година например стойностите са с около 30 процента по-ниски спрямо 30-годишните периоди, които използваме за сравнение”, обяснява инж. Йорданова.
Глобални климатични промени и човешка дейност. Навсякъде в страната хората са убедени, че реките пресъхват заради изсичането на горите и използването на водата за електропроизводство. Природозащитни организации от години алармират, че прекомерната икономическа експлоатация убива реките и живота в тях. Експертът по реките Филип Пенчев обобщава: "Оттук насетне трябва да се направи план как да се управляват нашите реки. И дали хилядите изградени водноенергийни съоръжения вършат своята функция. И дали не трябва да се премахнат някои от тях, за да върнем живота в реките".
На този етап в цялата страна надеждите са за по-напоителни есенни дъждове, които поне отчасти да върнат водния баланс. Планинските потоци отново да полазят камъните, а лунната повърхност около празните язовири отново да се изпълни с живот.