Разследванията, водени от прокуратурата на България, са на принципна основа и произтичат единствено и само от закона, независимо от разследваните лица, ведомствата и институциите, които те представляват. Прокуратурата обаче е атакувана от политици от всички посоки. Това става ясно от писмото на българското държавно обвинение до Комисията по граждански свободи (LIBE) в Европейския парламент (ЕП), което е изпратено по повод въпроси за работата на прокуратурата по корупционните престъпления.
"В изявленията на политици от последните месеци се излагат твърдения за неравнопоставеност и избирателност при провеждане на разследвания срещу лица, заемащи високи държавни длъжности, което представлява директен опит за намеса в независимостта на прокуратурата и поставянето в ситуация на зависимост от политически субекти", се посочва в отговорите.
Като част от атаките са изброени изказванията на редица родни политици. Като пример е посочено изказването на вицепремиера Красимир Каракачанов, който е и лидер на ВМРО. При задържането на бившия министър на околната среда Нено Димов той определи ареста му като „показно убийство“.
От прокуратурата казват, че в подобен смисъл било и изявление на Корнелия Нинова, лидер на БСП, чиято парламентарна група е втора по численост в българския парламент. От прокуратурата съобщават, че нейната атака била след като главният прокурор отправи питане до КС във връзка с имунитета на президента Румен Радев. Тогава тя нарекла тези действия „опит за сплашване“ на държавния глава. Внушения за политически влияния били направени и от премиера Бойко Борисов, който е и лидер на най-голямата партия ГЕРБ. Напускайки спецпрокуратурата, където беше призован на разпит като свидетел по досъдебно производство, той заявява, че с тези си действия „прокуратурата угажда на Радев“, тоест на президента. Като "политически мотивирани" били определени действията на прокуратурата и от държавния глава.
На 9 юли 2020 г. на политически протест с негово участие, той нарича прокуратурата „мафия“. Най-вероятно изказванията на Радев срещу прокуратурата са били мотивирани от действията по наказателните преследвания, предприети срещу двама служители в администрацията на президента, във връзка с извършени от тях престъпления, относими към службата им - Пламен Узунов и Илия Милушев.
От прокуратурата обясняват и за какво са разследвани двамата. Друг пример за оказване на политическо влияние, който от прокуратурата посочват, са многото изказвания на Христо Иванов, председател на „Да, България“ и бивш правосъден министър. В последните месеци той отправил призиви за „изчистване и реподбор на прокурорите“.
Активността на българската прокуратура по направление противодействие на корупцията, както и по повод ангажиране наказателната отговорност на редица знакови за българското общество фигури, е безпрецедентна в периода след 1989 г., се посочва още в писмото.
В отговорите до LIBE, се посочва още, че за първи път след 1989 г. бяха повдигнати обвинения и бяха наложени от съда мерки за неотклонение „задържане под стража“ на настоящ министър и заместник-министър от действащо правителство. Това са министърът на околната среда и водите Нено Димов, който е от квотата на ВМРО - част от управляващата коалиция и Красимир Живков, негов заместник, който е от квотата на ГЕРБ.
От прокуратурата посочват, че към наказателна отговорност са привлечени и едни от най-богатите българи, чието имущество е било придобито по престъпен начин, и за които от дълго време съществува общественото мнение, че са недосегаеми - Васил Божков, Пламен и Атанас Бобокови, Вълчо и Маринела Арабаджиеви, Николай и Евгения Баневи, Миню Стайков и укриващия се в Сърбия банкер Цветан Василев.
В отговорите се казва, че с внесен обвинителен акт в съдебна фаза се намират наказателните производства, водени срещу Цветан Василев, Вълчо и Маринела Арабаджиеви, Николай и Евгения Баневи и Миню Стайков. След действията на прокуратурата до края на 2019 г. е запорирано имущество и активи в размер над 3 млрд. лв., което се равнява на над 1,5 млрд. евро. "Накърнените икономически интереси намериха определено отражение и в атаките срещу независимостта на съдебната власт, в частност - на прокуратурата, включително такива с медиен и политически характер", се казва в писмото до евродепутатите.
Отбелязва се, че явна е информацията за връзките на сдружение „БОЕЦ“ с укриващия се вече шест години в Сърбия банкер Цветан Василев, който е подсъдим заедно с още 17 лица за източването на 3,5 млрд. лева от фалиралата КТБ.
"Може да се направи съвсем обосновано предположение, че действията на представителите на тази неправителствена организация по принцип са мотивирани именно от интересите на подсъдимия Василев", са изтъква в отговорите.
Посочва се също така, че по повод безпрецедентното забавяне на решението за екстрадицията на Цветан Василев са уведомени Генералният секретариат на Съвета на Европа и Европейският комитет по проблемите на престъпността. В отговорите до евродепутатите се обръща и внимание, че е установена връзка на укриващия се в Обединените арабски емирства олигарх Васил Божков с организацията на част от протестите, целяща радикализиране и опорочаване, включително и чрез използване на насилствени действия, на справедливите искания на протестиращите български граждани.
В отговорите се посочва още, че прокуратурата не разделя водените досъдебни производства на такива срещу представители на лица от управляващото мнозинство или от опозицията, както и според длъжността на конкретното лице.
"Българските прокурори и следователи се ръководят единствено от закона и изпълняват задълженията си по съвест и вътрешно убеждение. Този принцип е конституционно установен и гарантира за развитието на правовата държава и върховенството на закона в страната", категорични са от прокуратурата.