Иван Гешев е възможно най-посредственият защитник и лобист на Пеевски. Задкулисието съществува и се захранва от корупция и рекет. Ако за мнозина страни и в ЕС е характерна корупцията, задкулисието в България, чиито лица са Пеевски и Доган, успя чрез подчиняването на силовите институции – прокуратура, полиция, служби, НАП, а в редица случаи и съда, да въведе рекета като инструмент за допълнително обогатяване с цел захранване на огромната машина, осигуряваща тяхното господство.
Цялата сила на тази система беше изпробвана най-напред срещу мен и КТБ. Дойдоха и следващите, макар и не съвсем еднотипни еднозначни удари на мафията. Пресни са примерите и с Арабаджиеви, и с Баневи, и с Миню Стайков, да не говоря за Васил Божков и Бобокови.
Лошите практики, които наложи Пеевски с представителите на руснаците в проекта „Южен поток”, са транспонирани и в „Турски поток”, само че с едно утежняващо условие – покриването на поетите ангажименти от Пеевски и компания към руснаците по първия проект."
Това каза пред LIBERTA.BG банкерът Цветан Василев. Ето и цялото му интервю:
- Г-н Василев, в последния ни разговор изразихте мнение, че Бойко Борисов е политически труп. Защо според Вас, обаче, той продължава да не подава оставка? Какви са причините, след като е ясно, че протестите за неговата и на главния прокурор Иван Гешев оставки няма да бъдат преустановени от гражданите?
- Аз не съм променил по никакъв начин мнението си за политическото настояще и бъдеще на Борисов. Факт е, че той няма смелост вече да излезе пред хората. Това е достатъчно доказателство за необратимия характер на края на неговата политическа кариера. Проблемите за Борисов се увеличават не само заради протестите, които ясно артикулираха, че партията му е носител на корупционните практики в България и заедно с елита на ДПС е част от „Дълбоката държава", превзела всички институционални центрове за осъществяване на държавността. Наред с това, за първи път от началото на дългогодишното му управление, проблемите на България застанаха във фокуса на вниманието на Европейските институции и най-вече на Европейския парламент. Приетата декларация от ЕП е безпрецедентна по своя характер и независимо, че няма пряк административен ефект, тепърва ще се усеща в България и ще прави неспокойни сънищата не само на Борисов, но и на всеки следващ, поел кръста на управлението на страната.
Що се отнася до упорството на Борисов и Гешев да подадат оставки, моето обяснение е просто – страх от загуба на властта, особено при провеждане на рискови за тях избори от служебен кабинет на президента Радев. Задкулисието съзнава много добре, че са необходими промени, но се опитва да управлява процеса, така че да ограничи евентуалните поражения. А най-важната задача за тях е да опитат да запазят господството си във ВСС и естествено главния им коз – Гешев.
В този смисъл основните губещи от това дирижирано упорство несъмнено ще бъдат Борисов и ГЕРБ.
- Близо 2 месеца България е поставена под невиждан до сега международен медиен мониторинг заради антиправителствените протести. Събитията у нас се следят под лупа от световната и европейската преса – анализите и коментарите са с негативен характер за управляващата България мафия, в ЕП бе гласувана резолюция за липсата на върховенство на закона у нас… Ще повлияе ли всичко това на отпускането на средства от ЕК за България в новия икономическа рецесия заради Covid-19?
- Несъмнено е, че България влезе във фокуса на Европа, при това определено в негативен контекст. Лобито на Борисов в ЕНП не успя да предотврати сериозния удар по имиджа на „златното момче”, а това безусловно ще повлияе и на отношението на далеч „по-толерантната” към България и Борисов Европейска комисия. Предстои да видим какво ще е развитието, но като отчитам проблемите в икономиките на основните страни-донори в ЕС, несъгласието на мнозина от тях да финансират автократични и клептократични режими, при което основната част от средствата на европейските данъкоплатци се изсмукват от диктаторите и техните приближени олигарси, твърде бавния процес на вземане на решенията и неяснотата на източниците на финансирането по допълнителните програми, както и за следващия бюджетен период (да спомена само, че в САЩ вече напомпаха над 4 трилиона долара), моята прогноза съвсем не е оптимистична. А като добавим и пълната безидейност на правителството, липсата на подготвени програми и проекти за усвояване на бъдещите фондове и пр., картината става още по-черна. За да не ме обвинят в словоблудство и родоотстъпничество ще дам като пример размазващата критика на ЕК за Националната енергийна програма на България до 2030.
Смятам, че Борисов и неговите партньори прекалено много разчитат на розовите прогнози на МВФ, но това ще им изиграе скоро лоша шега.
- Как смятате, кой имаше интерес от изнасянето в публичното пространство на записите и снимките с Борисов? Каква, според Вас, е била целта, защото определено не се е търсил досегашния ефект – 3 месеца протести, както и оставка на правителството?
- За да се отговори на този въпрос трябва да си дадем сметка кой по-скоро има достъп до светая-светих на премиера. Отговорът за мене е ясен – онзи , който контролира НСО и се ползва с пълното доверие на Борисов. Причините изясних в отговора на първия Ви въпрос. Но е факт, че дори и „вещи” мръсници и интриганти като партньорите на Борисов не отчетоха лавинообразния негативен ефект от частичното показване на кирливите ризи на премиера. Имам чувството, че дори и те се изплашиха от това. А смятам, че те и не дооценяват щетите, които нанесоха както на Борисов (за което едва ли ги е еня), така и на самите себе си.
- Виждате ли потичането на руска газ през България в тръбите на „Турски поток“? Имате ли информация до какъв етап е този проект у нас и обезпечава ли се финансово?
- Борисов беше много „горд”, че участва в спирането на „Южен поток” през 2014 г. Вероятно му беше внушено, че негативите от това спиране ще бъдат понесени от мене, поради насажданото мнение, че аз съм водещ лобист за „Южен поток” в България и че КТБ е обслужващата банка на проекта. Очевидно е, че не само е бил подведен, но не е и дооценил в какви проблеми ще го вкарат Пеевски и задкулисието, за да разчистят поетите ангажименти към руснаците във връзка с провала на проекта и организирания фалит на КТБ. За мене няма съмнение, че лошите практики, които наложи Пеевски с представителите на руснаците в проекта „Южен поток”, са транспонирани и в „Турски поток”, само че с едно утежняващо условие – покриването на поетите ангажименти от Пеевски и компания към руснаците по първия проект. Затова вече се говори за повишаване на стойността на „Турски поток” на почти 2 млрд. евро. Проблемите за този проект, естествено, идват и по линия на финансирането, което очевидно Булгартрансгаз няма капацитет да осигури, което е причина за забавения темп на работа на полагането на тръбите. Дори тук, в Сърбия, се подочува, че изпълнителите, които работят на проекта, са недоволни от нередовните плащания от страна на инвеститора.
Далеч по голям проблем за „Турски поток” е негативното отношение на САЩ, което макар и не изразено все още в конкретни санкции, вгорчава сънищата на Борисов и задкулисието на Пеевски. Да не говоря, че доставчик на жизненоважните за проекта газово-разпределителни станции е американска компания. Определено дърварските лобистки совалки на Борисов, свързани със самопредлагането България да закупи още 8 изтребителя Ф-16, както и несериозното обявяване на изграждането на 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй, едва ли ще доведат до необходимия целян ефект – да се гарантира доизграждането на „Турски поток” с цената на нови икономически реверанси към САЩ. Естествено е, че влияние върху това ще имат и резултатите от ноемврийските избори в САЩ. Но треската, с която Борисов приема проблемите на проекта показва само едно - че нечии глави ще бъдат оставени на дръвника, ако проектът не свърже Турция със Сърбия. Нещо, което Борисов най-тържествено обеща, че ще стане до май 2020 г. в интервю за сръбска телевизия през есента на миналата година.
- Може ли да се окаже меродавна хипотезата, че Борисов връща борчовете на Пеевски и компания към Русия с „Турски поток“, а в същото време купува политическа индулгенция за себе си, Пеевски и Доган от САЩ с допитвания за нови F-16, изграждането на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“? Не е ли твърде опасна тази игра, като знаем от миналото за фаталния край, който тя е донесла за други влиятелни български „играчи“?
- По същество аз отговорих на този въпрос. За мен дори не съществува и капка съмнение, че „Турски поток” и кражбата на "Виваком" от масата на несъстоятелността на КТБ са компенсациите за руснаците от прекратяването на „Южен поток” и фалирането на КТБ, в която малко известен факт е, че освен акционерното си участие, руски банки имаха вземане по облигации, възлизащо почти на 90 млн. долара. Познавайки практиката на руснаците, някой е трябвало да ги компенсира. И този някой е организаторът на атаката срещу банката и човекът, който контролираше „Южен поток” България –Делян Пеевски. Източниците за компенсацията очевидно са активите на КТБ (в частност Виваком и НУРТС) и „Турски поток”.
Друг е въпросът за двойната игра на Борисов спрямо руснаци и американци, но, както се казва в народната мъдрост, накрая може да се окаже в положението на „хитрата сврака с двата крака”.
- Вие сте добре запознат с фигурите от задкулисието на България. Смятате ли, че Пеевски и Доган са изплашени колкото Борисов от развиващите се обществено-политико-икономически процеси в страната ни? Лично аз получих информация, че линията на САЩ е моделът „Доган-Пеевски“ да бъде максимално отдалечен от властта и ограничен от публичните финанси на България и ЕС, в това число и на Борисов, който обслужва същите интереси. Какво е Вашето мнение?
- Задкулисието съществува и се захранва от корупция и рекет. Ако за мнозина страни и в ЕС е характерна корупцията, задкулисието в България, чиито лица са Пеевски и Доган, успя чрез подчиняването на силовите институции – прокуратура, полиция, служби, НАП, а в редица случаи и съда, да въведе рекета като инструмент за допълнително обогатяване с цел захранване на огромната машина, осигуряваща тяхното господство. Цялата сила на тази система беше изпробвана най-напред срещу мен и КТБ и понеже успя, благодарение на мълчанието на всички (дори и при нескритите „симпатии” от страна на някои „демократични” образувания към очевидното беззаконие в този комплексен случай), дойдоха и следващите, макар и не съвсем еднотипни еднозначни удари на мафията. Пресни са примерите и с Арабаджиеви, и с Баневи, и с Миню Стайков, да не говоря за Васил Божков и Бобокови. Тук не включвам различни случаи, в които бизнесът „доброволно” колаборира с тях с цел извличане на корупционни печалби или просто оцеляване. Най-ярки са примерите с инфраструктурните фирми, но и на всякакви други, изкушени от бизнес с държавни институции и фирми, се налага да го „споделят” с Пеевски и задкулисието.
Проблемът за Пеевски и неговите задкулисни партньори е, че от единичния случай с КТБ, услужливо представян дълго време и от правителството на Борисов като най-голямата „измама“ в българската стопанска история, се стигна до лавина от подобни случаи, за които вече е много трудно да убеждаваш, че всички в България, освен Пеевски и неколцина други присъдружни, са измамници и престъпници. Очевидно е, че тази приказка вече не върви. Мнозина ехидно се подсмихваха на моите и на други хора усилия да направим известни престъпленията на Пеевски и прокуратурата в България, но те вече дават своя ефект.
Пеевски е предмет на разследване в САЩ, а се надявам в скоро време да стане такъв и в Европа. През декември вероятно съдията по делото РИКО ще се произнесе по юрисдикцията на делото и съм сигурен, че не само Пеевски сънува кошмари.
В крайна сметка аз считам, че комфортът, който имаше задкулисието при Борисов, е непостижим повече. А това означава по-малко пари и ентропия на мафиотската система.
- През изминалата седмица се проведе парламентарно изслушване на главния прокурор Иван Гешев в пленарна зала. Докладът му не беше приет от опозицията в парламента (БСП), която му поиска оставката. Депутатите на левицата го засипаха с критични въпроси, както и с твърдения. Едни от тях бяха свързани с присъствието на инициалите ДП и ДП1 в папките на делото за КТБ. Разкажете повече за тези инициали, зад които главният прокурор не знаел дали стои Делян Пеевски, а също така – какви задължение има Пеевски към КТБ и дали ги погасил?
Аз считам, че Иван Гешев е възможно най-посредственият защитник и лобист на Пеевски. Зад арогантността и слабата актьорска игра прозират неподготвеност по темата и несигурност. Цитирането на ангажирания през 2014 г. Стив Ханке, на когото са пробутани няколко елементарни постановки за КТБ, само засилва гротеската. Много би ми било интересно мнението на професора, ако би разбрал, че КТБ директно и индиректно е притежавала най-големия телеком в държавата, най-голямата верига бензиностанции, не малка част от военната индустрия и пр. Това за мен в и водещото - обществото да разбере не само за ДП и ДП1.
Аз нямам съмнения, че амнезията и на главния им свидетел, и на останалите платени държанки на прокуратурата по отношение на Пеевски, скоро ще бъде излекувана. И най-важното не е, че ДП са били задължения, пряко свързани с активности на Пеевски. Това има значение основно за нескопосания пасквил на Гешев и ко, наречен обвинителен акт. А може би и за някои, които се изживяват като демократи и истина от последна инстанция.
Лично за мен е много по-важно да се разбере, че Пеевски фалира с помощта на прокуратурата финансово здрава банка, с активи, каквито не притежава нито една от останалите банки на пазара в България, и че за източване на банката можем да говорим само след овладяването ѝ от мафията след 20.06.2014 г. Действията ни преди тази дата (правилни или неправилни) са били насочени само към едно - адаптиране към условията и създаване на портфейл от работещи инвестиции, особено в разгара на световната финансова криза след 2008 г.
Докато обществото не стане от ушите си и не си даде отговор на въпроса - кой и с чия помощ присвои активите на КТБ, ние няма да успеем да се преборим и с мафията, превзела държавата.
- Ще стигнем ли до предсрочни избори, или да очакваме редовните парламентарни?
- Технически все още има вероятност за предсрочни избори, макар и значително по-малка, в сравнение със ситуацията от преди месец, да речем. За разлика от други, аз обаче не съм убеден, че Борисов печели от това. Точно обратното. Смятам, че омразата, която се натрупва срещу него персонално и партията му, ще резултира в драстичен спад на резултата им на изборите. Условие за това, разбира се, е активността на избирателите.
- Прогнозира се следващият парламент да бъде цветен и разнороден. Дали ще успее да излъчи кабинет и какво полезно би могъл да свърши той за българите и България, или по-добрият вариант е Народното събрание да не успее да сформира мнозинство и да бъде назначен служебен кабинет от президента? Какви са предимствата и недостатъците при двете хипотези, като бъде отчетено, че гражданите искат обвинения, съд, присъди, конфискация и затвор за довелите държавата ни до поредната национална катастрофа?
- Най-вероятно имате право за шарения парламент и трудностите по формиране на следващо правителство. Но нима мислите, че сега имаме нормално правителство? Нямам дори предвид факта, че премиерът се скита немил-недраг по гори и паланки. А неоспоримото усещане, че той и министрите му са подчинени на онзи всемогъщ център в сянка, който отъждествяваме с Пеевски и Доган. Истината е, че ако някой е очаквал формиране на реформаторско мнозинство, което да изчисти организма на държавата от мафиотския тумор и неговите метастази с един удар, очевидно е бил дълбоко заблуден. За мен няма съмнение, че ще има период на правителствена нестабилност, но аз съм убеден, че това не само няма да е фатално, а по-скоро ще допринесе за преодоляването на най-грубите корупционни практики, характерни за това управление. Взаимният контрол и крехките очаквани мнозинства са в някаква степен гаранция за това.
Големият проблем, обаче, си остава превземането на съдебната система от мафията. Най-вече това касае контрола върху ВСС и главния прокурор. Предложените от него промени в НПК са симптоматични за целите на „Дълбоката държава”. Решаването на този проблем е задача с повишена трудност. Но във всички случаи минава през свалянето на Борисов от власт – било чрез предсрочни, било чрез редовни избори, или пък чрез служебно правителство на президента.