Две от мутациите на коронавируса, придизвикващ Covid-19, предизвикват интереса на учените. Едната е по-широко разпространена и вероятно помага да вируса да се разпространи по-добре, а другата е свързана с негов ген, който се самоизтрива и това е наблюдавано при предишната епидемия от коронавирус през 2002-2003 година. Това обясни пред БНР проф. Радостина Александрова, доктор по вирусология в Института по експериментална морфология и антропология към БАН
Изменчивостта е много характерна за вирусите, съдържащи РНК. Сегашният коронавирус е вирусът с най-голям геном при РНК вирусите и при него има „редактираща система“, която му помага да поправи възникващи изменения, които са потенциални мутации, поясни тя.
„По този начин и поради това, че ние все още не му противодействаме чрез нашия имунен отговор или някакво специфично лекарство, той е много стабилен към момента. Смята се, че около два, три пъти, дори според някои автори е с до 6 пъти по-ниска мутационна активност в сравнение с грипния вирус.“
Между два вируса, изолирани от двама души в които и да е две точки на планетата, разликата е много малка, уточни проф. Александрова в предаването „Преди всички". „На практика е някъде в около 10 буквички, ако приемем, че целият геном се изписва с 30 хиляди буквички.“
Били са разграничени 6-7 варианта на вируса, допълни Радостина Александрова. Една от разновидностите например не се среща в Италия, но я има във Франция и Германия. Няма данни която е да е от тях да е свързана с по-тежка клинична картина. Как ще протече инфекцията, зависи от нашата имунна система и генетика.
Две от мутациите представляват интерес за учените. Едната, най-широко разпространената, възниква в началото на годината. През март се среща в 25% от циркулиращите вируси, през юни достига три четвърти, а след това процентът продължава да се увеличава. Тази мутация вероятно помага да вируса да се разпространи по-добре, предполагат учените.
Вирусите нямат интерес да се изменят рязко и повечето мутации са неутрални, изтъкна проф. Александрова.
Втората мутация се открива в ген, характерен за високопатогенните вируси като SARS и MERS. Част от този ген се изтрива и това се е случило и при предишната епидемия от коронавирус през 2002-2003 година, разказа проф. Радостина Александрова. В момента тази мутация се открива в Тайван и Китай. Предполага се, че на теория би била свързана с по-лека клинична картина.
„Все още не знаем напълно ролята на този ген. Свързан е със способността на вируса да потиска естествения антивирусен имунитет на човека“, отбеляза вирусологът. Честотата на тази вече доказана мутация на този етап обаче не се променя, не се увеличава, уточни проф. Александрова.
„Съдбата на най-първия вариант - този, който е най-близо до вируса, който „прескочи“ от прилепите в човека, той е напът напълно да изчезне. Което показва, че това, пред което в момента се изправяме, не е съвсем същият вирус, който е тръгнал в началото“, коментира проф. Александрова.
Учените, които работят по ваксините, са се насочили към по-консервативните части на вируса, отбеляза още Радостина Александрова.