У нас информираността спрямо бежанците е на много ниско ниво и с годините намалява допълнително. Това сочат проучвания на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България (ВКБООН) от 2019 г. и проучването на Института по социология и философия при БАН от 2020 г.
Според данните през 2020 г. делът на българите, които са напълно неинформирани относно бежанците, достига 87,9 на сто в сравнение със 78 на сто през 2019 г. и 63,7 процента - през 2018 г. През 2020 г. по-голямата част от българите (90,9 на сто) не поддържат контакт с бежанци, а 76,8 процента никога не са се срещали с бежанец.
Има изгубена връзка между българите и бежанците, коментира Нарасима Рао, представител на ВКБООН в България, цитиран в съобщението. Според него поради липсата на преки контакти с бежанците нагласите на българите се основават главно не на лични впечатления, а на информация, споделяна от медиите. В този смисъл медиите играят централна роля при формирането на общественото мнение относно бежанците, като заедно с това носят отговорност да предоставят надеждна информация по темата в съответствие с професионалните принципи на журналистиката, смята той.
Проучванията показват, че българите не проявяват ксенофобия в отношението си към бежанците. 51,5 на сто описват отношението си към тях като "нито позитивно, нито негативно". По отношение на интеграцията на бежанците, за българите по-важни са социалните умения, отколкото антропологичните характеристики, като например цвят на кожата или раса. 84 процента заявяват, че за тях е най-важно бежанците да "приемат местния начин на живот", 80 на сто казват, че трябва да "имат професионални умения", а 77 на сто смятат, че трябва "да се самоиздържат".
Основните страхове спрямо бежанците са страх от извършване на престъпления, страх от разпространение на културни и религиозни вярвания на бежанците, страх от разпространение на болести. В годината, в която светът живее в условията на пандемия, страхът, че бежанците могат да разпространят болести, намалява до най-ниското си ниво за последните две години (32 на сто)
Изследванията отчитат тенденция към по-толерантно отношение спрямо правото на работа на хората, търсещи закрила, и на възможността бежанците да доведат в страната свои близки и роднини. Българите проявяват повече толерантност и готовност за подкрепа спрямо бежанци, отколкото към икономически мигранти. Според проучването през 2020 г. 62 на сто от българите биха приели хора, които бягат от война и преследване в държавите им на произход.
Проучването на ВКБООН в България и проучването на Института по философия и социология при БАН използват еднаква методология. И двете прилагат количествено проучване сред 1000+ респонденти на възраст между 18 и 61 години с различни социално-демографски характеристики, както и качествено проучване - дискусии във фокус групи в различни български градове. Целта е да се изследват нагласите на българското общество към бежанците и съответните влияещи фактори.