Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционно използването на трафични данни от електронни телекомуникационни услуги, ползвани от гражданите, за доказване нарушаването на карантина в условията на извънредна епидемична ситуация. Отменят се въведената заради епидемията от COVID-19 възможност на службите да проследяват телефоните на карантинирани.
Решението е взето с 10 гласа, а с особено мнение са останали Павлина Панова и Анастас Анастасов, съобщава правният сайт Лекс бг.
„Всяко ограничаване на правата на гражданите трябва да бъде достатъчно точно, съответстващо на обстоятелствата за вмешателство и да осигурява силни и надеждни защитни средства срещу евентуална злоупотреба. Тоталното превантивно събиране на трафични данни за местоположение, без точни критерии за начало и край на предписани от здравните власти задължителни здравни мерки – задължителна изолация и лечение на определени заразни болести по чл. 61 ЗЗ на конкретни диагностицирани лица, за които се твърди, че не изпълняват тези предписания, представлява сериозно, непропорционално навлизане в правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни“, се посочва в решението.
В решението си КС анализира не само своите предишни произнасяния по Закона за електронните съобщения (ЗЕС), но стъпва и на серия от решения на Съда на ЕС, в които се обсъжда проследяването на трафичните данни. Освен това припомня на законодателя, че винаги когато има конфликт на права, както в случая – между правото на живот и здраве – от една страна и правото на неприкосновеност на личния живот – от друга, трябва да търси баланс. А в случая с проследяването на движението на хората с коронавирус, според КС той е нарушен и мярката за издирването им се явява несъразмерна.
Конституционните съдии подчертават, че във всяко демократично общество неприкосновеността на личната сфера на индивида е ценност от най-висш конституционен порядък. Държавата може да се намеси в нея, но не и несъразмерно.
Как се стига до недопустимо профилиране на граждани
Ето как КС описва ефекта от това 6 месеца да се пазят данни за движението на мобилния телефон на поставен под карантина и службите да имат достъп до тях: „Посоченото с оспорения нормен комплекс натрупване на половингодишна база данни от комуникационен трафик ( чл. 251б, ал. 1, т. 6 ЗЕС) и възможен достъп до него в рамките на същия срок, макар и само за един вид данни – относно административните адреси на клетки на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа, от които е генерирано или в които е терминирано повикване, позволява да се придобие информация за трайните, обичайни, инцидентни прояви на конкретното лице, а също и систематизиране по различни критерии на местата, които то посещава трайно, често, рядко или инцидентно. Проследяването на данните, които са необходими за установяване на идентификатор на ползваните клетки за един продължителен период от шест месеца, дава възможност за получилия информацията да формира представа за личните предпочитания на индивида, дори неговите склонности, увлечения и слабости, което е обективна предпоставка за съставянето на достатъчно подробен и ясен профил на личността не само без нейното изрично съгласие, но и без тя изобщо да има представа или дори да подозира, че това се случва в действителност. Прекият и незабавен достъп до данните от комуникационен трафик по чл. 251б, ал. 1, т. 6 ЗЕС, дори да не разкрива съдържанието на комуникацията, представлява съществена намеса в неприкосновеността на личния живот, тъй като дава възможност за профилиране на засегнатото лице чрез систематизиране на данни за шест месеца, свързани с навиците му“.