Казусът представя схемата за влияние по високите нива на прокуратурата и по-специално специализираната такава. Така Николай Стайков, разследващ журналист, член на Антикорупционния фонд определи историята, известна като Осемте джуджета, чиито автор е той, в разговор с българи от групата Брюксел за България.
Припомняме, че разследването касае случая, в който бизнесът на шефа на най-големия асансьорен завод в България Изамет, Илия Златанов, е иззет от групата около бившия магистрат Петьо Петров.
Николай Стайков сподели ексклузивно, че по време на разследването много от хората, влияещи в съдебната система и прокуратурата, са се оказали братя, дъщери и синове на действащи магистрати на високо ниво. От гледна точка на етиката в журналистиката обаче при оповестяване на случая екипът се е водил от принципа, че всеки отговаря за собствените си действия. Следователно и тези лица, до които разследването е достигнало, не са публично осветени.
Историята по много интересен начин осветява организираните през 2015 г. контрапротести срещу предложението на тогавашния министър на правосъдието Христо Иванов за реформа в съдебната система, заяви Николай Стайков. Припомняме, че тогава се появи организирана група демонстранти, които не бяха в състояние да обосноват присъствието си там. Единствен говорител на тази група беше Любена Петрова (по онова време Любена Павлова). По-късно тя се оказва съпруга на бившия шеф на Столичното следствие Петьо Петров, известен с прякора си Петьо Еврото. Двамата са и главни действащи лица в разследването Осемте джуджета. Петьо Петров в миналото е и бивш началник на Делян Пеевски, в качеството му на следовател. Именно Любена Петрова се оказва и най-големият финансов бенефициент от историята Осемте джуджета.
Според Николай Стайков Осемте джуджета е показателна история за това как се действа поръчково и избирателно. Един от редките случаи, в които се вижда документиране на цената на корупционната услуга, а именно документът, с който се задължава бизнесмена Илия Златанов на Любена Петрова, каза журналистът.
Аналитични материали на Антикорупционния фонд по този и други казуси за цитирани в Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона, който беше публикуван през септември 2020 г. Западни медии също са проявили интерес по случая. Въпреки сериозният международен отзвук обаче, не съм съм оптимист по отношение на българската институционална реакция, като най-важната до момента липсва, а именно тази на прокуратурата, добави Николай Стайков.
На въпрос относно липсата на реални действия от страна на прокуратурата по това и други разследвания Николай Стайков заяви, че вижда основните проблеми в съдебната система в нейната нереформираност след промените през 1989 г. както и негативната вътрешна селекция. Съдебната система беше оставена автономна, без да бъде прочистена. Хората вътре в нея решават собственото си бъдеще, което на практика бетонира определени личности, заяви Стайков. Негативната селекция той описа накратко като издигане на хора не заради професионалните им качества и постижения, а заради лоялност към определени хора и заради това, което не са свършили.
Разследващият журналист разказа и за атаките срещу него и семейството му, които започват в седмицата преди да излезе публикацията за Осемте джуджета. Обажданията на тема погребални агенции и бели ковчези за деца, обсипването на жилищата на Николай Стайков и на родителите на съпругата му с яйца той определи като сериозно и добре организирано предупреждение. Обажданията приключват в момента, в който информацията е отразена от бТВ. Това, което ме притесни е, че тези хора се чувстват достатъчно арогантни и в същото време защитени, за да извършат такава атака, каза Николай Стайков. Сериозни реакции е имало и от международни организации и институции. Подобни неща не ни отблъскват нагоре от 111-тото място по свобода на словото, а само надолу, категоричен беше той. Припомняме, че полицейско насилие над журналисти имаше и по време на протестите в София миналата година, както и отделни други случаи на репресии и заплахи.