Жена загина от измръзване на пътя между хижа ”Мазалат” и хижа “Тъжа”, приятелят ѝ беше спасен. За инцидента, станал в края на миналата година, разказва Стефан Иванов, главен експерт „Спортна база и туризъм“ към Община Севлиево и председател на ТД “Росица-Мазалат”, пише rositza.com.
Новината идва, макар и със закъснение, защото е още едно доказателство, че с планината трябва да се отнасяш с респект и уважение, че истинските планинари са хора с голямо сърце и душа, готови да помогнат, дори и с риск на живота си.
Как се е стигнало до трагичния инцидент, какви са причините и поуките от него, разказаха двама от участниците в спасителната акция – Димитър Ножаров, секретар на отряда на Планинско – спасителната служба в Севлиево и Георги Кръстев, управител на х.“Мазалат“.
На 26 декември 2020 г. 43 годишна жена от Велико Търново и нейният с 8 години по-млад приятел пристигат на х. ”Мазалат”. Вечерта се веселили до много късно. Късно станали от сън, към 11 ч. на следващия ден, 27 декември. Към 13ч. решили да тръгнат към х. ”Тъжа”, въпреки предупрежденията на хижаря и група севлиевски туристи, сред които бил и Христо Христов – Камбоджанеца – известен планинар и алпинист.
Към 16 часа, когато мъжът и жената са преминали вече една трета от пътя, преценили, че метеорологичните условия са лоши и решили да се върнат отново в х.”Мазалат”, но не са потърсили помощ. По-нататък историята по часове на спасителната акция и участниците в нея разказа Димитър Ножаров.
„От 16 до 18ч., движейки се по билото на планината, те се изтощават допълнително от ураганния вятър, от ледения дъжд и почти нулевата видимост. В 18 ч. усетили, че силите им са на ръба, звънят до х.”Мазалат” и молят за помощ някой да ги посрещне, защото са в критично състояние – жената е легнала на пътеката и не може да се движи. Хижарят Мирослав Петков, Христо Христов – Камбоджанеца и още едно момче от групата туристи се организирали и тръгнали да им окажат помощ.
Към 19.19 ч., чрез специално приложение на телефона, мъжът изпраща съобщение “Зов за помощ” с изписани координати на мястото, където се намират, което се приема и от хижаря на х.“Мазалат“.
За щастие в момента е имало покритие на телефона и интернет, и съобщението се приема, и от дежурния в централата на ПСС в София. Той е уточнил в кой регион са мъжа и жената, но тъй като това е на границата на района на габровския и севлиевския отряд, уведомява шефа на габровските спасители. Съобразявайки, че мястото е по-близо до севлиевския отряд, колегата от Габрово ми се обажда.
Това става към 19.30 ч. – информацията беше, че жената е с изкълчен крак и бавно се движат по пътеката на зимната маркировка. Веднага предупредих нашия отряд от доброволци, да имат готовност за акция. Чухме се с габровския колега, с който държим връзка и той ми каза, че е установил контакт с момчето, че са паднали на пътеката и очакват помощ.
В същото време Христо Христов – Камбоджанеца ми се обади по телефона, че заедно с хижаря и едно момче от туристите, са тръгнали да оказват помощ. Аз реших да комуникирам с него, защото знам какво може да стане в такива ситуации. Той ми каза, че метеорологичните условия в планината са много лоши, че вървят по пътеката на зимната маркировка, но има много заблуждаващи следи и не могат да определят кои са на двамата души.
Към 20ч. ги откриват – жената лежи по очи с включена челна лампа, а момчето било облегнато на нея. Ние бяхме готови да тръгнем, но предполагахме, че те ще ги посрещнат и ще им помогнат да се върнат в хижата. Чаках от Христо да каже дали има нужда от нас или не. Убеден бях, че ако мъжът и жената са в сравнително добро състояние, с тяхна помощ ще се придвижат до хижата.
После той ми каза, че жената е полумъртва и ще се опита да я съживи. Казах, че сме в готовност и тръгваме. Когато бяхме вече в с. Горна Росица, Христо ми съобщи, че жената е починала, че ще оставят тялото в планината, за да спасяват мъжа, който също е бил много зле.
Беше ужасяващо излизането до горе, защото нямаше никаква видимост, един от спасителите слезе и вървя пред джипа, за да показва пътя. В 22.55 минути бяхме вече в х.“Мазалат“, при тръгване в 21 ч. от Севлиево. След това започнах логистиката по случая – кога са тръгнали, какво са направили. Трябваше да се вземе решение какво да се прави с трупа, да се сваля ли или да се чака полиция.
Имаме ли юридическо право да свалим трупа? Това бяха много разговори със 112, със Централата на ПСС, с полицията. Дадоха ни карт бланш да свалим тялото до Лъгът. Половин час след нас пристигна в хижата и Георги Борисов, за да се включи в акцията. Предложихме на гостите, който иска да дойде с нас, защото се изисква физическа сила, но никой не пожела – гледаха ни и мълчаха.
Знаехме, че трупът е на час и половина път от х. “Мазалат“, но при нормално време. Тръгнахме от х. Мазалат“ в 1.15 ч., след полунощ. Имахме информация, че тялото на жената е до един стълб, на който е завързана жилетка. Намерихме стълба, но жилетка нямаше, вятърът я беше издухал. Помислихме, че може да е станало чудо, жената да е станала и да се е придвижила до подслон.
Търсихме тялото до 5.30 ч., изложени на студа, на вятъра и ледения дъжд. Въпреки много добрата екипировка, бяхме мокри, под въпрос беше и нашия живот. Към 6.44 бяхме на Лъгът. Тогава разбрахме, че момчето е било също неадекватно, когато са го открили.
По-късно аутопсията на жената е показала, че причина за смъртта е кръвоизлив в стомаха. От забавеното кръвообращение тя по-бързо е започнала да измръзва, легнала на пътеката и получила хипотермия“ – разказа подробности от спасителната акция Димитър Ножаров, секретар на отряда от доброволци при Планинско – спасителната служба в Севлиево.