Тленните останки на руски войник, сражавал се за освобождението на България по време на Руско – турската освободителна война 1877 – 78 г., бяха препогребани от село Карагеоргиево в град Айтос. Будни българи са спасили гроба му от изчезване и забрава. Това е единственият известен до сега случай в страната, при който граждани сами се организират, за да проведат подобна акция, уточнява БНР.
Главен двигател на акцията по запазване на костите на руския войник е Иван Иларев, началник на Военния клуб в Айтос председател на инициативния комитет „Войнска памет“ и на клуб „Краезнание“. Информацията за вероятността гробът да бъде заличен е подадена през септември миналата година, следват незабавни действия:
"Отидохме на място, разчистихме храстите и видяхме каменен кръст с надпис - "Андрей Гаевский, канонир /артилерист/ от 20-а конна батарея, умрял на 2 септември 1878 г. Аз като човек, който се интересува от военна история веднага разбрах, че това е човек, който е участвал в битките за освобождението на Айтос и най - вероятно е бил участник във войската на полковник Лермонтов. Самият факт, че той не е загинал между 2 и 6 февруари, когато са били битките между Карнобат и Айтос, а навярно е починал от раните си или от някоя болест, тогава е върлувал тиф сред войниците. В село Карагеоргиево е имало тогава полева болница."
Андрей Гаевский е бил погребан, в център на село Карагеоргиево а на гроба му поставили каменен кръст от айтоски низит. За този гроб в началото на миналия век започва да се грижи една българка , нейната правнучка д-р Светла Михайлова помни историята ѝ и разказва:
"Моята прабаба Яна през 1913 година остава вдовица, съпругът ѝ Паруш Парушев загива в Междусъюзническата война, някъде в Македония, гробът му остава неизвестен. След парцелиране на имотите в Карагеоргиево, гробът на руския войник попада в двора на къщата ни и прабаба ми приема това като знак. Тя започва да си грижи за него, прелива го, носи му цветя. Аз ще го запомня, като гроба с белите рози, които тя беше засадила на него. Бях 12 - годишна, когато тя получи инсулт и падна там на този гроб, там почина !Като деца бяхме научени да почитаме този гроб и както "Дядо Иван", олицетворяваше Русия, така и ние казвахме "Дядо Андрей", въпреки че беше погребан млад човек."
След смъртта на Яна, грижите за гроба се поемат от нейните наследници, в наши дни обаче след като почиват много от тях се взима решението за продажбата на имота.
Иван Илариев разказва, че за много кратко време е трябвало да се организират, за да се извадят костите на Андрей Гаевский. Изваден и транспортиран до Айтос е и каменния надгробен кръст. Направена е специална мощехранилница за останките, и нова надгробна плоча, на която е изписан същия надпис. С тези проекти е запознато Руското генерално консулство във Варна , което поема финансовите разходи по препогребването на останките.
За главния герой на тази история Андрей Гаевский се знае малко, частта в която е служил и датата на смъртта му, но идеята на комитет „Войнска памет“ е с помощта на руската страна да се разбере повече за героя.
Руският войник сега е погребан в двора на параклиса костница "Св. Димитър" в Айтос. Всеки който желае може да му отдаде почит. Тържествената церемония в негова памет се е провела на 6 февруари, деня на освобождението на града, в нея е участвала и д-р Светла Михайлова, която не скри вълнението си от този миг, които никога няма да забрави:
"Всичко беше много вълнуващо и много трогателно! Сложих бели цветя на гроба на Андрей, за него и прабаба ми Яна. Цветя постави и двугодишния син на племенника ми. Радвам се, че така се случиха нещата, за да не се забравят и обезличат!"
Скоро на гроба на руския войник ще се случи и още нещо, ще бъдат засети бели рози. В негова памет, в памет на Яна и съпругът ѝ Паруш Парушев, загинал в Междусъюзническата война, чийто гроб и до днес остава неизвестен. Тези рози са и в памет на хилядите загинали за свободата на България.