Близо 80 000 души в страната имат достъп до някакво ниво на класифицирана информация. Това заяви Борис Димитров, шеф на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ), който представи отчета на комисията за 2012г.
27 областни управители имат достъп до класифицирана информация. Без разрешение е областният управител на Хасково. 49 кмета са получили достъп до класифицирана информация през 2012 година, подчерта Борис Димитров, с което общият брой на градоначалниците с достъп до секретна информация достига 151.
229 319 разрешения за достъп до класифицирана информация са издадени от 2003 година до края на 2012. Само през миналата година са издадени 23 228 разрешения да достъп до класифицирана информация - от тях 3 880 на ниво „Строго секретно", 12 451 „Секретно" и 6 897 „Поверително".
През миналата година са издадени 3179 сертификата за достъп до класифицирана информация от масивите на НАТО и ЕС. 178 предприятия в България имат удостоверение за индустриална сигурност, като през 2012 са издадени 69 нови такива удостоверения.
Класифицираната информация е стратегически ресурс на държавното управление, подчерта Димитров. По думите му ДКСИ отделя изключително внимание на заплахите и рисковете за сигурността на информацията.
Вътрешните заплахи за защитата на класифицираната информация идват най вече от неприлагане и непознаване на Закона за достъп до класифицирана информация.
През 2012 бяха констатирани
3 случаи, в които са създадени предпоставки за нерегламентиран достъп до класифицирана информация с ниво „Строго секретно", обяви Димитров.
Първият касае неправилно размножен документ с гриф „Строго секретно". Вторият случай е свързан с унищожаване на 3 документа с гриф „Строго секретно" без разрешение, а третият касае съхраняване на ниво секретно на документ с гриф „Строго секретно". Допуснатите нарушения не са довели до вреди за националната сигурност, подчерта Борис Димитров.
През 2012 не са констатирани външни заплахи за сигурността на класифицираната информация, стана ясно от отчета.
Борис Димитров прогнозира, че
с политически цели класифицирана информация ще продължи да се появява в публичното пространство.
Според него, за съжаление, документите, засекретени преди 2002 г. не са описани в регистрите, които са създадени след приемането на закона. Тогава за тяхното съхранение, използване, предоставяне са действали други правила, които според Борис Димитров е възможно да са били нарушавани.
Анализът на комисията е, че тези документи, които излизат в пространството, нямат отношение пряко към националната сигурност, те целят политически цели най-често, но не се отразяват на цялата система за защита на класифицираната информация, посочи Борис Димитров.