Ръст на готовността за участие в изборите, запазваща се преднина на ГЕРБ пред БСП, укротяване устрема на „Атака“, продължаващ спад в подкрепата за партията на Меглена Кунева и насочване на повече гласове към т.нар. „малки партии” - това са петте основни тенденции в електоралните нагласи, които Алфа Рисърч регистрира на старта на предизборната кампания.
Политическата мобилизация, до която зимните протести не доведоха поради неуспеха им да излъчат силни лидери и послания, започва да нараства с покачване градуса на напрежение между познатите основни политически парти, отбелязват от агенцията. За по-малко от месец намерението за участие в изборите нараства с около 7-8% и достига до около 60% от интервюираните, или приблизително 3,5 – 3,6 млн. души.
С по-висока мобилизация и този път се открояват най-възрастните поколения и жителите на по-малките населени места. Обратното, най-младите, особено в големите градски центрове, продължават да не намират мотивация, или адекватно политическо представителство, поради което отказът им от гласуване остава твърде висок.
Разочароването от политиките на прехода, както и икономическите трудности от последните години правят от поколението на 40-50 годишните най-несигурната в електоралните си предпочитания група. Сред тях колебанието кого да подкрепят на предстоящия вот и неувереността в избора са най-силни (36%). От нагласите на тези групи в много голяма степен могат да бъдат предопределени крайните резултати, особено за прескачане на 4%-та бариера и при евентуално ожесточаване на спора за първото място.
В дните около официалния старт на кампанията дистанцията между ГЕРБ и БСП е в рамките на 5,6%. Спрямо март подкрепата за ГЕРБ нараства от 21,9% до 22,5%, а тази за БСП спада от 17,4% на 16,9%. Ръстът на доскорошните управляващи се дължи основно на мобилизацията на техните симпатизанти в столицата и в по-големите, управлявани от кметове на ГЕРБ градове. Сред електорално най-силните за тях места са София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, където постигат и най-добри резултати. В редица региони с икономически трудности обаче и в малките населени места ГЕРБ са изправени пред спадаща популярност.
Гражданските протести, вместо до консолидиране, доведоха до разпиляване на протестния вот, което стои в основата на по-слабите позиции, с които влизат в предизборната надпревара основните конкуренти на ГЕРБ.
БСП започва кампанията с известна демотивация на своите привърженици и неспособност, поне на този етап, да привлече по-широка електорална периферия. Отказът на Сергей Станишев от премиерския пост и новите лица в листите се възприемат противоречиво от традиционните избиратели на левицата. Тя запазва по-устойчиви позиции в малките население места, но отстъпва в най-големите градове, където са концентрирани и най-висок брой избиратели.
След бурния подем на „Атака“ по време на протестите, довел почти до утрояване на подкрепата й, се наблюдава известно забавяне, или стопиране на този процес. Към момента Атака събира 4,9% от гласовете на пълнолетните избиратели, без да увеличава електоралната си тежест.
Националистическият вот се отлива обаче и към други формации – 1,3% за НФСБ, 1% - ВМРО-БНД, ГОРДа България – 0,7%. Други партии, с които представители на протестиращите участват в изборите събират между 0,3% и 1% привърженици.
Проблемите около съставянето на листите на Движение „България на гражданите“ и напускането на местни организации, на фона на общата слаба консолидация на неговите симпатизанти, се отразяват отрицателно и върху позициите на партията. Тя губи около процент подкрепа за месец - в началото на април за нея биха гласували около 2,9% от общия брой избиратели.
Незасегнати от динамиката в нагласите за момента са партиите с най-твърди ядра от симпатизанти. ДПС има традиционните си 4,8% последователи, но с висока готовност да гласуват. Поради силно мотивираните си последователи, подкрепата за ДСБ се запазва непроменена (1,8%) след скандала около несъстоялото се обединение със „Синьо единство“.
Високата, но недостатъчна за постигане на абсолютно мнозинство подкрепа за водещите ГЕРБ и БСП, както и силната фрагментация на вота към по-малките партии (възможно е до около 15- 18% от вота да бъде даден за партии, които не прескачат изборната бариера) очертава поредица от интересни интриги пред току що стартиралата кампания. Ще запази ли ГЕРБ аванса си пред БСП? Ще вземе ли БСП част от протестния вот? Достигнала ли е своя таван „Атака“? Ще спре ли ерозията си партията на Меглена Кунева? Ще могат ли и кои от по-малките партии да преминат 4% бариера? От техния развой ще зависи балансът на силите в следващия парламент, управленските формули, а вероятно – и колко дълъг живот ще има той.