Категорично несъгласие с решението за "ускорено затваряне на въглищните централи до 2030 г. и отвъд, но не по-късно от 2038 г.", взето на проведеното на 5 юли 2022 г. първо заседание на Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка (КСЕЗС) изразяват от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ).
Отвореното писмо е изпратено до председателя на 47-парламент Мирослав Иванов, до премиера в оставка Кирил Петков, до президента Румен Радев и до енергийните дружества. Според председателя на БЕМФ това е лансиране на рисков за енергийната сигурност на страната сценарий на ускорено затваряне на въглищни централи в България до 2030 г.
Това е непрофесионално и силно притеснително като се има преди, че то не съответства на разработени и приети основни политически и експертни доклади по темата, пишат от енергийната организация и цитират документи:
Приетите текстове на Национален план за възстановяване и устойчивост, както и други рамкови документи.
Функциите на въпросния КСЕЗС, които не му дават права за промени в документи, приети с решение на Правителството, какъвто опит се прави с предложената формулировка на сценарии към "Пътна карта".
Планът за постепенно прекратяване на използването на въглища в България включва в съответствие с "Пътната карта" стъпки от дейности към 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038, но тези фази се отнасят до определени ангажименти на страната на ниво ЕС, като те в никакъв случай не предвиждат затваряне на въглищните централи до 2030 г.
Определените в тези документи провизорни срокове са 2035 г. като дата, предложена от бизнеса, и 2038 г. като крайна дата, и те не трябва да се променят.
В плановете за развитие на електрическите мрежи на ЕСО и гориво-енергийния и мощностен баланс на страната до 2040 г. не се разглежда подобен вариант, а напротив - разчита се на въглищните ТЕЦ за балансиране на системата и осигуряване на стратегически резерв от собствен източник, пишат от форума.
В никой от цитираните официални документи не се поема ангажимент за 2030 година като срок за затваряне на въглищните централи в България, поради което налагането на политическо решение за задължително разработване на такъв сценарий е лишено от основания и ще доведе до излишни социални вълнения и нестабилност във въглищните райони, категорични са от БЕМФ.
От там изтъкват, че днешните и бъдещи управляващи трябва да отчетат изключително високата необходимост, новата роля на въглищните централи в днешната нестабилна икономическа обстановка за гарантиране сигурността на доставките в страната и региона през следващите години.
Факт е, че редица страни с много "по-зелена" енергийна политика предприемат действия за преразглеждане на политическите си решения по отношение на въглищната енергетика, показва, че и у нас трябва да се прояви реализъм и да не се допуска изкуствено създаване на кризи с доставките на електрическа енергия, мотивират се от Форума.
От организацията питат ръководството на КСЕЗС на какво основание и по чие предложение е включен този основен сценарий в работата на комисията и какви са аргументите за това и дали има външен натиск върху България по темата.
"Кое налага това "бързане" и България де факто да се окаже най-радикалната в Европейския съюз страна по отношение на декарбонизация на енергетиката си? Съществуват ли анализи на социално-икономическите последствия и на макро-икономическата стабилност на страната при такъв сценарий", питат от БЕМФ.
Те искат да знаят дали при вземането на решения са участвали експерти по горивно-енергийни баланси и устойчивост на енергийната система.
Препоръките им са:
На ръководството на КСЕЗС да бъде разпоредено да работи в съответствие с политиките в приетия НПВУ и правилника за дейността му и да не допуска външни въздействия, независимо от къде и от какво естество са.
Факт е, че в Европа и в света възникна "нов енергиен ред". Това наложи големи европейски икономики да преразглеждат енергийните си стратегии и да предлагат нови политики, голяма част от които се оказват връщане към отричани до момента технологии, подходи и договориране, пишат от БЕМФ.