Шансът за правителство с третия мандат прилича все повече на мираж. В историята ни имаше такъв кабинет - на Сергей Станишев, който оцеля и не се стигна до предсрочни избори. Правителството на Любен Беров обаче имаше по-различна съдба. В “Срещу течението” Евгений Генчев разговаря с Ренета Инджова, която наследи правителството на Беров и беше служебен министър-председател през 1994 г.
Попитана дали има паралел между сегашната политическа ситуация у нас и тази, когато тя е поела поста на служебен премиер, Инджова отговори така: „Имаше съхранена институционалност и административен ред, дори все още от миналото. Сега е вакханалия, която е съзнателно постигната, за да може всеки да прави каквото си иска”. По думите ѝ липсва взаимодействието между прокуратурата, силовите органи, премиера и дори президента. „Всички работят колкото да не заспят”, смята Инджова.
"Българската демокрация се оказа един Нероден Петко. В опит да заблудим света, създадохме собствен Преход. Това не е начин, по който България да влезе в света”, каза бившият служебен премиер. Тя подчерта, че и през 1994 г. е имало колаборация между ляво и дясно, но това не означава, че сега трябва да е същото. „Да казваме „няма значение ляво-дясно”, това само означава „няма значение кои ще са ни ортаците, когато ще присвояваме обществения ресурс”, категорична е Инджова.
По думите ѝ от две години протестът е нещото, което обяснява на хората, че ние трябва да минем през периода на избори, колкото може, по-често. „Ния нямаме традицията да разпознаваме кои биха могли да бъдат наши политически лидери. Ще се научим само с упражнения – в училище как се учи - след като сме сложили за министър-председател човек, който не се е научил да говори, камо ли да комуникира, камо ли да води политика”, допълни експремиерът.