По време на последното заседание на Изборния борд премиерът Пламен Орешарски предложи той да бъде запазен и да продължи своята работа.
По думите на министър-председателя препоръките, които са изведени от изминалите заседания, са впечатляващи и в голяма степен могат да бъдат добър ориентир при усилията за подобряване на изборните правила.
„Предлагам да обсъдите възможността да запазим тази рамка, която не е разписана по надлежен ред от бюрократична гледна точка, но има вече установена добра практика. Мисля, че е доста рисково, ако започнем да правим нови организационни форми. Да запазим съществуващата организация, която ще ни бъде много полезна при изработването на новия Изборен кодекс”, заяви премиерът.
Заседанието на борда, чийто председател е проф. Емилия Друмева започна с 15 минути по-късно от предвиденото. Сред участниците са зам.-председателят на парламента Мая Манолова, проф. Михаил Константинов от Информационно обслужване, Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда.
Проф. Друмева посочи, че заседанието се провежда по искане на участниците, за да бъдат представени впечатления и анализи във връзка с проведените избори.
Проф. Михаил Константинов предложи в дискусиите в Народното събрание по Изборния кодекс много подробно да се обсъди германската избирателна система, според която половината от депутатите се избират по мажоритарен принцип. В същото време сумарният брой депутати, който всяка партия получава, е строго пропорционален на броя на подадените гласове, обясни той.
„Има един основен въпрос – нов кодекс ли правим или поправяме стария.
Всички спорове са на тема парламентарни избори. Там има смисъл да се пипнат нещата”, заяви проф. Константинов. Според него няма нужда да се пише изцяло нов Изборен кодекс, защото парламентарните избори са една четвърт от всички избори, които се провеждат.
„Може би трябва да се обсъди възможността да се гласува със задължителна преференция”, посочи проф. Димитър Димитров. Той обясни, че това означава, че няма да може да се гласува за дадена партия, ако не се гласува за определен кандидат на тази партия.
Избирателният закон няма изведнъж да създаде прекъснатите връзки на политиците с гражданите. Това заяви Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната.
„Не бива да заблуждаваме публиката, че променяйки Изборния кодекс с какъвто и да е „изборен мерцедес”, проблемът стои и в самата политическа култура. Моето усещане е, че хората остават с убеждението, че Изборният кодекс е изходът от политическата криза. Не е така. Политическата система е дълбоко корумпирана, силно пропита и зависима от олигархията”, посочи Цонева.
„Въпреки че бяха проведени широки консултации преди протестите, правилникът на Народното събрание не успя да гарантира степента на отчетност и прозрачност. Отново привилегии бяха запазени и поставени в режим на ниска отчетност. Отново не се възприе като принцип, че приемната на депутатите, контактите с депутата са базови минимални изисквания”, коментира Цонева. По думите й медийната среда в България е силно повлияна от икономически и политически интереси, които са в ръцете на олигархията, каза още тя.
P.S.
Мажоритарните избори са ЗАБРАНЕНА тема в големите телевизии, радиа, вестници и сайтове.
Поради това, ФАКТИ.бг счита за нужно да изпълни дълга на българските медии към гражданите и открито застава зад каузата "100% Мажоритарни избори".
Може да я подкрепите и Вие във Facebook: http://on.fb.me/10e8t3N