Интелектуалци разпространиха открито писмо до Едвин Сугарев и Николай Генов, за да ги призоват да спрат гладната стачка, която те обявиха с искане за оставка на правителството на Пламен Орешарски.
Едвин Сугарев, който гладува вече от 20 дни, по-рано бе казал, че дори не го прави, за да предизвика оставки, а за да подкрепи морално с акта си протестиращите по улиците.
В момента той бил "горе-долу добре, на крака, макар и много отслабнал", съобщи „Дневник“, като цитира думите му, че човек, решил се на подобна стъпка, не бива да се отказва. Негови приятели и съмишленици, обезпокоени за живота му, обаче всеки ден се опитват да го разубедят да прекрати акцията, а поетът Владимир Левчев се обърна с отворено писмо към премиера Орешарски да подаде оставка.
Ето и пълния текст на отвореното писмо на интелектуалците към Едвин Сугарев и Николай Генов:
Пишем ви като ваши принципни съмишленици, които са загрижени за съдбата на България в този динамичен и кризисен период не по-малко от вас. Пишем ви обаче и като хора, които в този момент са загрижени на първо място за вашата съдба!
Дълбоко ценим и уважаваме ултимативното ви противопоставяне на сегашното управление. Жестът ви е достоен и категоричен в своето ценностно послание.
НО:
Гладуването докрай е страшно решение.
То не трябва да е средство за справяне с проблеми – каквито и да са те – в едно европейско общество във второто десетилетие на ХХІ век. Като форма на съпротива гладуването докрай е равностойно на самозапалванията, макар да е по-бавен и недрастичен път към самоунищожение, макар да дава време на отсрещната страна, макар да не става за броени минути на улицата и да не обрича на шок очевидците. То увлича последователи, излага и нови хора на риск точно по същия начин. То е не по-малко съсипващо за близките ви, не по-малко мъчително за хората, съпричастни на каузата и участта ви.
От друга страна, гладуването докрай тласка протеста към недообмислени подходи – по простата причина, че за онези, които се тревожат за съдбата ви, за една голяма част от българското общество, времето вече пулсира с друга честота, мери се с риска за вашия живот. (А мирният протест е продължителен процес…)
Всеки индивидуален жест за една обща кауза неизменно ангажира каузата със себе си - и това е основен проблем на самоосъзнаващото се гражданско общество. Възхищаваме се на вашата безкористност, вяра и пиетет към свободата, но: колкото и да сте принципно прави, в конкретността на живота, и особено на обществения живот, човек няма възможност за краен жест, който да остане само негов.
Направихте напълно достатъчно с това, че оголихте до скелет безобразната същина на прослойката, която управлява България.
Направихте напълно достатъчно и с това, че ни изведохте от рутинизирането на протеста, като напомнихте, че не трябва да застиваме в безгранична толерантност.
Но не се превръщайте в жертви на нечия пред-морална нагласа! Тези, срещу които протестираме, едва ли имат съвест, на която саможертвата ви да натежи. А и страхът и интересът от собствените им политически ангажименти едва ли ще се окажат по-слаби от хипотетичната им тревога за вашето здраве и живот.
Вие обаче сте необходими на българското общество – именно със своята съвест. Необходими сте с мисленето и действеността си.
А за онези, които биха иронизирали "отстъплението" ви… – те сега иронизират и глада ви. Иронията, разбира се, може да бъде здравословна позиция, не по-маловажна от героическата. Но точно в този контекст е равностойна на цинизъм.
Писмото е подписано от проф. Александър Кьосев, проф. Анатоли Кръстев, проф. Ангел Станков, проф. Богдан Богданов, проф. Божидар Кунчев, Борис Христов, Васил Славов, Владимир Левчев, Георги Господинов, Екатерина Йосифова, доц. Елка Димитрова, Илко Димитров, доц. Йордан Василев, проф. Камелия Николова, Любомир Канов, проф. Любомир Халачев, проф. Миглена Николчина, проф. Пепка Бояджиева, Петър Стоянов, проф. Радосвет Коларов, Теодосий Спасов, Христо Христов, Явор Гърдев.