В свой анализ Антикорупционният фонд откроява 1738 рискови избирателни секции за периода 2013 до 2021 г. Това са секции с устойчиво рисково поведение – тоест поне два пъти са проявявали отклонения по дадени индикатори, например нетипично висока активност, или нетипично висок резултат на партията победител, както и рязък ръст/спад в подкрепата за дадена партия.
За последните три изборни цикъла активността в тях е на сходни нива.
"След въвеждането на машинния вот има спад в активността в рисковите секции, специфично. Има по-висок спад в рисковите секции, където се гласува с машини, спрямо преди това, когато се е гласувало с хартиени бюлетини", коментира в предаването "Преди всички" на БНР политологът Марио Русинов, един от авторите на изследването.
Той обясни, че на последните проведени избори ДПС държи 41% от рисковите гласове в страната, ГЕРБ – 23%, ПП – 9,3%, БСП – около 8%, "Възраждане" - 4%, ИТН около 2%, БВ – около 2,3%.
По думите му "ДПС увеличава драстично своите гласове – от близо 74 000 гласа в тези рискови секции сега се качва на 88 000, а ГЕРБ от 41 000 се качва на 49 000". При БСП се наблюдава спад, а при ПП и ДБ се вижда повторение на вота в тези секции.
Политологът е категоричен, че при ДПС, ГЕРБ и БСП става дума за "асиметрични движения, които не могат да се обяснят изцяло с резултатите им в страната".
По-засилените полицейски проверки и присъствие в изборния ден са повлияли върху активността в рисковите секции, сочат наблюденията на Антикорупционния фонд.
Най-рисковите от контролиран и купен вот секции са на места, където населението е по-бедно и по-ниско образовано, отбеляза Русинов.
"Не е спекулация да кажем, че политическият елит, по една или друга причина, е избрал да не подпомага тези хора, за да монополизира техните гласове."
В малките населени места, независимо кой партия излъчва членове на секционни комисии, много често те работят за една конкретна партия, подчерта Марио Русинов и поясни, че това се дължи на натиск, който изкривява вота.