За последните 4 години залесените горски площи намаляват близо 4 пъти, като от 50 000 дка през 2008 година, през миналата година те са едва 12 000 дка. Една от причините за това е действащият от 2011 г. Закон за горите, с който е въведено изискването залесяването на сечищата и пожарищата да бъде отложено до 7 години, с цел тези площи да бъдат възстановени по естествен път. Обикновено териториите, пострадали от различни негативни въздействия трудно се възстановяват естествено. Отлагане на залесяването в такива площи за продължителен период от време крие заплахи, каквито са появата на нежелани дървесни видове и увеличаване на храстите и тревите, което прави възобновяването невъзможно.
С направените предложения за изменение на действащия Закон за горите се предвижда намаляване на срока за залесяване от 7 на 3 години. Промяната ще доведе до по-бързото възстановяване на засегнатите от пожари и съхнене горски територии. От своя страна по-скорошното възстановяване на тези територии, ще окаже положителен икономически ефект, изразяващ се най-вече в намаляване на разходите за почистване и подготовка на засегнатите площи. Увеличаването на площите за залесяване ще стимулира производството на по-голямо количество горски репродуктивни материали (семена, фиданки и резници) в държавните горски разсадници. Тези дейности ще имат и благоприятен социален ефект чрез създаването на нови работни места на местно ниво.
Безспорно, съществен механизъм за подкрепа на възстановяването на горите, пострадали от пожари и други природни бедствия, е Програмата за развитие на селските райони чрез своите мерки, насочени към подобряване на околната среда.
По данни за предвидените лесокултурни дейности в 49 държавни горски и ловни стопанства от общо 161 териториални поделения на шестте държавни предприятия няма заложено залесяване във финансовите планове за 2013 г. Съответно в 8 бр. от общо 23 бр. стопанства на Северозападното държавно предприятие няма заложено залесяване. Няма заложено залесяване и в 5 бр. от общо 17-те стопанства на Северноцентралното държавно предприятие, в 5 от 17-те предприятия на Североизточното държавно предприятие, в 21 от общо 37 стопанства на Югозападно държавно предприятие, в 3 от 36-те стопанства на Южноцентрално държавно предприятие, както и в 7 от 31-то стопанства на Югоизточното държавно предприятие.