Пътят към Шенеген не е затворен. Само че формулировката „не сега“ не трябва да ни успокоява и подвежда, защото сме я чували много пъти. Помислете само на Турция колко пъти ѝ казваме „ЕС по принцип да, но не сега“.
Това каза в студиото на Euronews Bulgaria бившият зам.-външен министър и постоянен представител на България в НАТО Любомир Иванов.
При нас ситуацията не е толкова сложна, но не трябва да смятаме, че като са ни казали „сигурно догодина“, това е гарантирано. Трябва да се мобилизираме и да работим.
Един от основните дефекти на нашите стратегии и тактики, доколкото ги има, са че ние го караме на щурм и след това всяко чудо за три дни.
Не трябва да се гледа на влизането в Шенген единствено като технически въпрос. Ако беше така щяхме да сме влезли още 2011 г. Да не говорим, че между 2011 и 2015 г. имаше един по-спокоен период, в който беше по-лесно да го направим. След това започнаха мигрантската вълна, противоречия между страните от ЕС, Ковид, възстановяване на гранични контроли.
Не трябва да се успокояваме и че някой казва, че не е против, защото това не означава активна подкрепа. Активната подкрепа има степени. Това, че казват, че нямат нищо против, не означава, че са готови да трошат саби с Нидерландия и Австрия, за да ги притиснат да свалят ветото. Всичко това трябва да се усеща със сензорите на дипломатическата служба, да се анализира и да не бъде обект на внимание когато наближи някой съвет, а да бъде непрекъсната задача, в която вкарваме ресурс.
Протестната нота е класика в дипломацията когато си категорично недоволен и смяташ, че те дискриминират, както е в случая. Но не това ще реши въпроса. Трябва да превърнем това в сериозно функционираща задача, лобирането да не отслабва и да не бъде от среща на среща.
Най-добрите лобисти по принцип са икономическите фактори. Тоест, ако ти имаш сериозни инвестиции от Нидерландия и Австрия, самият бизнес ще лобира за теб. Но за съжаление, ние откъм привличане на чужди инвестиции не сме отличници. Хърватия не беше спряна от Австрия, защото там се изгражда ключова инфраструктура за снабдяването с газ. Ние нямаме такива сериозни козове.
Попадаме в интензивен спор кой повече излага България, което разбира се веднага резонира. Освен това, от две години сме в политическа криза и всеки, който дискутира с Нидерландия и Австрия ще си каже – на кого да разчитаме, че ще бъде предсказуема цялата картинка в България. Засега не се вижда решение. Политическите сили, които се надпреварват да обясняват колко са калпави другите не вършат услуга на България.