„Българинът има едно магическо мислене, което е дошло още преди Христовата вяра. И това магическо мислене, това желание да се случва чудо – а и съвременният българин иска чудото да се случва, и иска да вярва, че ще се случва. И има нужда от това – да бъде съпричастен към него и да бъде част от чудото. Така че, много лесно са вплетени тези древни представи за възраждане на природата... Всъщност, това са едни празници – Лазаровден, Цветница, Великден, които са едно тройно възраждане, едно тройно Възкресение. Вярва се, че природата се възражда, възродиха се момиченцата на Лазаровден, и ето сега и духовността ни се възражда на този светъл празник.“
Това каза в студиото на Euronews Bulgaria етнологът и фолклорист Лилия Старева за връзката между древните поверия и християнската вяра.
Ето какво още сподели тя:
Възкресение Христово е последният ден на Страстната седмица, в която имаше всичко. Имаше радост, „Осанна“, цветя, след това тежки размисли в Гетсиманската градина, предателство, разпятие, което показва нашия грях. И в същото време показва и чудото. Днешният ден е чудото – Възкресението. Чудо може да стане чрез голямата прошка и чрез голямата жертва, която прави Спасителят Христос.
Това е Неговото спасение и Неговата вяра. Може би затова празникът е толкова светъл - все казваме „светъл празник“, „светъл Великден“. Защото той дава светлината и вярата – че можем да бъдем по-добри. Да бъдем не просто тези от тълпата, които казват „разпни го“, а единствените, които могат да се опълчат срещу неправдата, срещу безсмисленото насилие.
Това си го повтаряме всяка година, близо две хиляди години – за да си припомним, че има човешка общност, която е за насилието, само защото са малодушни, не дори защото толкова мразят и викат „разпни го“, а защото не смеят да кажат „аз не съм съгласен с това“, „това е несправедливо“. И може би в този ден има вяра, че можем да бъдем по-различни, да бъдем себе си и да бъдем по-добри. Това е красотата и светлостта на този ден. И да вярваме в чудо.
Да вярваме, че чудото е възможно. Защото някога е имало опит това чудо да бъде помрачено, да бъде отхвърлено. Когато старейшините и народът еврейски е искал да омаловажи, да отрече чудото, е подкупил стражата – да кажат, че са спали, и всъщност учениците на Христос са го изнесли, че той не е възкръснал.
В еврейската Пасха Великден е и изхода, преминаването от робство към свобода. За нас, в Новия завет, Великден е преминаване от земния живот в небесните селения. Преминават обаче тези, които могат да направят голямата жертва. Които могат да повярват в доброто и а направят голямата жертва в името на доброто.