„Това беше „живот по неизбежност“ – никой не те питаше дали искаш да го живееш, в коя страна искаш да живееш и как да живееш. Младите поколения не познават този живот. В едно отношение са щастливи, че не го познават, в друго отношение са застрашени да го преживеят и те – ако не внимават в това как се развива политическият живот в България, кого подкрепят, кого не подкрепят.“
Това каза в студиото на Euronews Bulgaria проф. Кирил Топалов по повод своя мемоарен роман „Живот по неизбежност“.
„Сега животът е изберим, поне географски. Като не ти харесва в България, взимаш си личната карта и заминаваш където искаш. Без изходна виза. Едно време нашата комунистическа система имаше едно чудо невиждано – изходна виза. Да те пуснат не да влезеш в някоя държава, а да излезеш от своята. И как се излизаше – моето поколение знае. Много трудно се излизаше. Плащаше се много скъпо, с компромиси се плащаше“, добави той.
Това се забравя, защото родителите не разказват на децата си какво е било. И децата им, като виждат с какви трудности се сблъскват сега, колко трудно живеят понякога, бедно и мизерно дори, казват „о, преди не е било така – сиренето е било евтино, всичко е било евтино, животът е бил много приятен и прекрасен“. Прекрасен, само че докато кажеш някой виц срещу властта. Или докъм средата на 60-те години, ако те хванат на публично място, че танцуваш рок или туист, заминаваше директно за „Белене“. Мои съученици заминаха за „Белене“ заради това, че ги хванаха да танцуват рок.
„Който не познава онова зловещо време, той тъгува по него. Да, и аз тъгувам, но тъгувам, защото бях млад. По младостта си всеки тъгува“, смята писателят.
„Живот по неизбежност“ е първият ми мемоарен роман, преди две години издадох сборник с разкази и новели „Софийски истории“. Те също бяха мемоарни, с изключение на две-три от историите вътре. Идва един момент, в който човек започва да пише, да си спомня, да остави нещо от живота си. Въпреки че писателят винаги пише за себе си, както един голям писател се беше изразил“, споделя проф. Топалов.
Като поживее човек 80 години, и папа може да стане, убеден е той.
Проф. Кирил Топалов коментира и спечелената награда „Букър“ от писателя Георги Господинов, който е бил негов студент.
Спомените от нашите студенти са някак общи. Но ние започваме да ги забелязваме тогава, когато започват да пишат. И тогава Жоро беше един от хората, които се забелязваха и пишеше интересно, дори малко скандално в някои отношения. Но човек така се забелязва. Безспорно, отрано още личеше, че е и ще бъде талантлив писател. И аз не се изненадвам от това негово развитие, от тази награда, която получи.
По отношение на предложението на правителство с ротационен премиер, писателят сподели, че не е политолог и не може да даде компетентно становище, но приветства това, че „все пак седнаха на една маса и т.нар. десни, демократични, проевроатлантически партии се събраха и с обединени усилия няма да позволят на някои партии, които искат да ни връщат лагери, „народен съд“, излизане от ЕС и НАТО и т.н.“.