„Малко след героичната смърт на Христо Ботев до днешния ден той е непрестанно употребяван. Във втората половина на ХХ-ти век той се употребяваше за всичко онова, което искаха идеологически да внедрят в българското общество. Това беше само отчасти ден на Ботев, иначе беше ден на Ботев, на антифашистите, на борците против фашизма и капитализма… - беше един подменен празник. След като на връх Околчица кръстът бе подменен, този празник, ако не друго, поне се деидеологизира”. Това заяви историкът и бивш министър на културата Петър Стоянович по NOVA NEWS.
По думите на Стоянович сега искаме да се плъзнем по най-тънкия лед, вместо да се замислим защо известните български войводи се спасиха от воденето на тази чета и я дадоха на един възторжен възрожденец като Ботев, който, освен да намери смъртта си, друго не можеше да направи.
„Чудя се как никой досега не намери за нужно да обясни това, че видни негови съратници се оказаха не само неподготвени, а и немъжествено държащи се хора, които впоследствие честваме като величествени образи на нашата епоха”, каза Стоянович.
Защо целият район на Северозапада не направи и най-малкото усилие да се присъедини към въстанието, продължи с въпросите си историкът.
По думите на Стоянович патриотизмът е полезен, но не бива да се разбира само с калоферски хора, търсенето на съкровището на Вълчан войвода, обличането с носии и всички други неща, свързани с онези елечета.
„Ако продължаваме само да празнуваме и да честваме и обесването на Васил Левски, ще се впускаме само в стъпките на Ботевата чета, без да осмисляме историческият смисъл на тези стъпки, без да разберем защо отиването на едно заколение има смисъл за израстването на нашата нация в последствие”, каза Петър Стоянович.