Първите сведения за събори на Рожен датират още от 80-те години на XIX век, а според други, наши местни жители, родови срещи са се провеждали в местността и много по-рано. През Рожен е преминавале границата, деляла Източна Румелия и Османската империя чак до Балканската война от 1912 година. Тук все още поробените българи се срещали със своите роднини от освободената територия един път в годината. За нас, родопчани, Роженският събор е много повече от приятна разходка сред красивите поляни и величествените гори.
Местността е пропита с емоции, със сълзи от радост и от мъка на разделените български семейства. Рожен е величествен, красив, суров и най-вече български. За съжаление и този символ се използва от търгаши под лозунга на патриотизма и родолюбието. През последните години Роженският събор се превърна в най-обикновен панаир – кебапчийски скари, бира, сергии с вносни дрънкулки. Община Смолян удобно прехвърли провеждането на събора на чужда организация и единствено плаща сметката, докато приходите отиват за организаторите.
За съжаление, нивото на организаторите е отчайващо ниско. Изглежда сякаш те така и не намериха време да прочетат за историята на събора, за историята на Родопите и нашият край. Превърнаха идеята за обединение на българите в евтина търговия и повод за разединение. Удариха го на печелбарство. Нищо чудно, че издигането на пилона с българския флаг е под егидата на президента Румен Радев, който се превърна в символ точно на разединението и използването на родолюбието за собствени користни цели.
Дали в България има нужда от повече български знамена? Със сигурност! Дали издигането на този пилон по средата на прекрасните поляни, ще ни направи по-горди? Не! Горди ще ни направи, ако започнем да живеем нормално, но това е твърде оптимистично. Може би горди ще ни направи, ако държавната и местната власт започнат да подменят редовно избелелите, мръсни или скъсани знамена пред фасадите на институциите. Или ако на националните празници градовете са украсени с безброй малки български знамена…
Малки стъпки, но количествените натрупвания водят до качествени изменения. И все пак, пилона можеше да бъде издигнат край пътя, за да не се превръща в поредната тема за дебат. Защо трябва да е сред минзухарите, да се извисява пред вековните смърчови гори. Изглежда сякаш най-важното е пилона да бъде в центъра… на събора. Защото всичко опира до това, до пари. Този пилон трябва да привлече още повече хора на събора. Да обедини всички „родолюбци". Народа ще се снима сред сергиите, сред пушека на кебапчетата и пред Пилона с главно П. Вдигаме знаме на пилон, за да гледаме нагоре към небето, и да не виждаме мизерията в краката ни.
Всичко е долнопробна търговия, прикрита зад родолюбие. Повече хора, повече търговия. Повече сергии, повече наеми. Сметката излиза. Проектът за пилона се реализира от дарения. По публична информация изглежда сякаш основните дарители са… българската държава и държавните предприятия ( Напоителни системи и горските предприятия). А "даренията" са по време на служебното правителства на Донев. Все пак патрон на Роженския събор е Румен Радев. Разрешителните минават през община Смолян, а слуховете за близките отношения между кмета Мелемов и организатора на проекта са чиста случайност. Наеми за частното сдружение, държавни средства за пилона, а сметките за община Смолян. И много снимки на усмихнати политици-патриоти.
Както е написал Ботев:
„Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!..“
Иван Френкев (общински съветник Смолян 2019-2022, бивш председател на КЗП)