Колко е дълга историята на омразата в България? Имат ли чувствителност към нея медиите, държавата и обществото или какво се случва, когато липсва общественият отговор на антисемитския колаж със Соломон Паси, недопускането на роми до плувни басейни, случаят с нападнати украинци, само защото са украинци, опитите за саботажи на филм от програмата на ЛГБТИ филмовия фестивал в София, Пловдив и Варна, случаят с Мис "Варна" – Елизабет Кравец, чийто избор довежда до поредното изригване на патрЕотите, както и последвалите внушения около Мустафа Емин, след скандала в болница "Пирогов".
Адела Качаунова, директор на Правната програма на БХК смята, че обществото ни е станало достатъчно нетърпимо към проявите на омраза, за създаването на грешни представи, за формирането на предразсъдъци, които водят до неприемливи действия.
"Изгубихме време да обясним, че демокрацията не е разграден двор. В едно демократично общество всеки си носи отговорността. Назад в годините има безобразни примери, които могат да се припомнят. Например, онова изказване на Валери Симеонов за "кресливите майки". Така той нарече майките на деца с увреждания . За съжаление съдебната ни система е малко бавна в даването на защита за тези неща. Делото срещу Валери Симеонов, заведено от родители на дете с увреждане, продължава да виси от 2018 година насам", каза тя пред БНР.
Според нея, точно там е работа, че обществото с неговата категорична реакция "против" е много по-силно от всички институции и може да реши проблемите по много по-бърз начин, когато я има тази нетърпимост. Но затова е нужно образование и възпитание, което се гради с времето. Звучи обезсърчително, когато казваме на хората колко години отнема да потърсят и получат защита и има по-лоши примери от този, който споменах. Например борбата с Волен Сидеров. Негови действия и изказвания от 2005 година получиха крайна защита през 2021 година, когато Европейският съд по правата на човека се произнесе, че България не е защитила хората от еврейски произход и хората от ромски произход по две отделни дела, защото е позволила безкрайна свобода на изразяване на Волен Сидеров, който в различни форуми – и в парламента, и на площада, и в собствените му медии, просто бълваше омраза, а и в книгите, които издаваше.
"Това беше огромна крачка на съда в Страсбург да се произнесе така. Сега тези дела са ключови за цяла Европа и се дават като пример за това, че свободата на изразяване не е безгранична и хората трябва да получават защита, защото до този момент съдът винаги се стремеше да запази свободата на изразяване. В много крайни случаи можеше да реши, че държавите са прекалили в мерките си. В случая на България стана точно обратното и съдът каза: "Вие не сте взели никакви мерки."
Адела Качаунова посочи, че няма как да не говорим за партия "Възраждане". "Те са в парламента и говорят постоянно по всичките си канали, така както и преди Волен Сидеров говореше и властите го подминаваха. Сега представителите на "Възраждане", председателят им Костадинов, всички те, говорят и използват недопустим език, недопустими внушения и което изглежда още по-страшно от всички предишни крайно десни представители на политическия спектър, сякаш те са готови да осъществят намеренията си, сякаш нещата, към които се стремят, излизат от идеята за демокрация и общо".
Засега властите нехаят.