България отбелязва днес 115 години независимост. През 1908 г., след тържествен молебен в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, княз Фердинанд I обявява с манифест независимостта на Княжество България, като по този начин е отхвърлена нейната васална зависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския конгрес (13 юни-13 юли 1878). България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите", сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.
22 септември е една от датите, на които без проливане на кръв извоюваме нещо важно и значимо за бъдещото развитие на страната ни. Това каза за БТА доц. д-р Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей (НВИМ). По случай празника музеят ще представи изложбата „1908. Армията и Независимостта“ и безплатен музеен тур.
22 септември 1908 г.
В издадения от княз Фердинанд I манифест се казва: "Въодушевен от това свято дело и за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 г. България за Независимо Българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрение от Великите сили и съчувствие на целия просветен свят".
След обявяването на независимостта България получава дипломатическата подкрепа на Австро-Унгария. На 3 март 1909 г. в Санкт Петербург е подписан Руско-турски протокол, с който се уреждат финансовите въпроси на България, възникнали след обявяването на независимостта. На 6 април 1909 г. е подписан и Руско-български протокол, според който Русия опрощава на Османската империя военните ѝ задължения, останали от Руско-турската освободителна война (1877-1878). Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към България, а България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години на 82 млн. франка. Същия ден в Цариград е подписан Българо-турски протокол, с който Османската империя признава независимостта на българската държава и се отказва от каквито и да било материални искания спрямо България. На 7 април 1909 г. правителствата на Сърбия и Черна гора признават независимостта на България, а на 9 април 1909 г. - Великобритания и Франция. От 10 септември 1998 г. денят на обявяването на независимостта се отбелязва като официален празник - Ден на независимостта на България.
„1908. Армията и Независимостта“
22 септември е една от най-важните дати в българската история. Датата, на която е провъзгласена българската независимост. Едно от събитията в нашата история, до което се стига благодарение на обединените усилия на политическите и дипломатически кръгове в страната, на обединените усилия и на помощта на армията, благодарение на което нейната независимост е призната година по-късно, коментира доц. Соня Пенкова.
Като военен музей ние сме вгледани в това да представим онази гледна точка към историческите събития, в чийто фокус е Българската армия. В действията, които предхождат обявяването на независимостта и в нейното отстояване, Българската армия има своето значително присъствие, каза доц. Пенкова.
Двама военни със сериозно име в българската история - генерал Данаил Николаев и генерал Стефан Паприков - са част от правителството, първият - като военен министър, а вторият - като външен министър. Те участват активно във всички действия, свързани с акта на независимостта и с последващата му дипломатическа комуникация до стигането на официалното признаване през 1909 г., обясни директорът на музея. По думите ѝ голяма роля в този процес имат и група военни, които са както на дипломатическа длъжност, така и военни аташета – имена като бъдещите генерали Бурмов, Хесапчиев, Жостов, Нерезов, които извършват огромен по обем дейност, свързана с това да мотивират Великите сили и да направят приемането на акта удачен за всички в европейския концерн на Великите сили.
Соня Пенкова посочи, че експонатите, представени в изложбата, са изключително любопитни и са от редките, свързани с тази бележита дата в българската история. Вещи на полковете, част от 8-а пехотна тунджанска дивизия за прикриване на границата с Турция, интересни експонати, свързани с полковете на търновския гарнизон, които участват в самия акт на обявяване на независимостта, даде примери тя.
Посетителите ще могат да научат много за тези събития от допълнителното интерактивно съдържание. Ще разберат мнението на политическите сили в страната тогава, ще могат да се докоснат до вестниците от този период, в които темата е много активно комуникирана. Ще могат да направят паралели между тогава и днес. И вероятно ще намерят много близост в събитията и в паралела между вглеждането на конюнктурата на днешния ден с оглед на големите цели, които стоят пред държавата, коментира доц. Пенкова.
В празничния ден от 11:00 часа, безплатно към цената на входния билет за постоянната експозиция, ще се проведе и музеен тур, който ще разкаже повече за акта на независимостта. По думите на Пенкова има много сериозен посетителски поток, който в годините се увеличава. Прави впечатление, че във времето той става все по-ангажиран с темите и прочита им през проблемите на днешния ден. Публиката ни става по-ангажирана с тематиката, публика, която чете, интересува се и търси допълнително съдържание, каза тя. Директорът на НВИМ посочи, че посетителите са около четвърт милион на година.