2 034 000 българи не плащат за здраве, акцентира "Труд"
Здравно неосигурените у нас станаха 2 034 000 души при население от 7 282 000 българи. Докато в Германия, където живеят 81,2 млн. души, за здраве не плащат едва 50 000.
Тревожната статистика за страната ни е към 31 ноември м.г. и е на Националната агенция за приходите. Това съобщава лично финансовият министър Петър Чобанов в отговор на питане на депутатката от ГЕРБ Десислава Атанасова, бивш здравен министър. Към 31 май 2010 г. според справка на тогавашния финансист №1 Симеон Дянков неизрядните платци са били 1 893 595 души. В средата на 2011-а те са вече 1 931 662 и броят им продължава да се увеличава и до днес. Страховити данни изнесе и здравната министърка д-р Таня Андреева. Към 31 ноември м.г. общите задължения на държавните и общинските болници са набъбнали до 402,4 млн. лева. Това е абсолютен рекорд, откакто от 2006 г. до сега здравната каса плаща по 300 клинични пътеки и на тази база се правят сравнения. Министър Чобанов разяснява, че според ГРАО 1,190 млн. българи са трайно пребиваващи в чужбина и затова не внасят данък здраве у нас. Други 130 000 пък не познават здравното законодателство и какво трябва да плащат. За целта НАП провежда информационна кампания, за да им обясни колко важно е да имат пациентски права. В трета категория са 460 хил. българи, които са крайно бедни и трайно безработни и не могат да вадят от джоба си за осигуровки. А четвърти - 254 000 души, плащат вноски само ако ги застигне тежък и скъпоструващ здравословен проблем. След оказаното лечение те пак "излизат" от системата и престават да дават пари за здраве.
Монасите от "Зограф" учени като за БАН, разказва "24 часа"
Отборът им може да е елитно попълнение на БАН. Всички имат най-малко по две висши и владеят поне по 3 езика. Един е завършил макроикономика в Германия, магистратура в Англия, специализация във Флоренция и доктор на науките в университета в Лиеж. С 9 езика. Отговаря за кухнята. Магистър по икономика движи колосалното строителство и реставрация за милиони евро. Двама са завършили инженерство - единият в МЕИ, а другият, с диплома от Пенсилвания, отговаря за избата. Библиотеката завежда с дипломи за философ и за журналист. Философ държи ключа за музея и за реликви на 1000 години. Той разрешава и визите. Има и агроном. До оня ден сред тях беше и медик. Приобщил се е и българин, оставил проспериращ бизнес в Австрия. Повечето са и магистри по богословие. Проявяват се и както изкусни певци, писатели, издатели, винари, дори и като производители на най-добрият зехтин.
Всичко това вкупом са монасите на славянобългарския манастир в “Зограф”. Високообразовани, ерудирани, ведри и отворени в молитвите си към света, който са загърбили - това е новото лице на “Зограф”. Но в манастира няма обществено положение, затова игуменът схиархимандрит Амвросий ги прави равни: Да, при нас има богослови, икономисти, инженери, философи, лекари. Има и един доктор по икономика, който знае 9 езика, друг пък е с две магистратури. Но и да си учен, и да си прост, трябва да можеш искрено да изпълняваш Божиите заповеди - това е важното.