Месни заговезни (Неделя Месопустна) е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден.
Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. От този ден до края на Великите пости - Великден, са забранени месото и месните продукти. Заговява се от месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след това се яде много сирене, масло и яйца.
Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо.
Както се мени датата на Великден, така се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл, а Месни заговезни е първият празник, свързан с този цикъл.
Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорото, да пеят и играят хора, на Запад е времето на карнавалите.
До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости. На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица (Сирница) до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
През следващата седмица могат да се употребяват рибни, морски и млечни продукти. Следващата неделя – 2 март, е Сирни заговезни, т.е. последният ден преди Великия пост, в който може да се ядат млечни храни.
Сирни заговезни е окончателното заговяване. Извършва се и взаимното опрощение. Тогава се споменава изгонването на Адам и Ева от Рая, защото не трябва да забравяме за непослушанието.
Великият пост е най-важният и най-продължителният от многодневните пости.
Той припомня на вярващите за четирийсетдневния пост на Исус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово - Великден.
Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни, най-вече тези от животински произход, не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото да се смири душата.
Постенето не се афишира, това е решение, което човек взима доброволно, а не или поне не би трябвало да бъде принудително. По време на пост унилите и скръбни изражения са неуместни. Когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.
По време на пост, човек трябва да се въздържа и от сексуални контакти. Смята се, че децата, заченати по време на пост, също носят отговорност за невъздържанието на родителите си. Те често страдат от наследствени и хронични заболявания и има проблеми с възпитанието им, поради тяхната несдържаност и своеволие.
Подготовката за Великия пост започва три седмици по-рано, като през това време в църквата се четат съответните текстове. През първата седмица – за бирника и фарисея, през втората – притчата за блудния син, през третата – текстове за Страшния съд.