23% от интервюираните българки, или почти всяка 4-та жена у нас, е била жертва на физическо и/или сексуално насилие от страна на партньора си. 14% пък са жените у нас, които са преживели такъв тип насилие, но извършителят не е бил техен партньор.
Това показва най-мащабното по рода си изследване в света, посветено на насилието над жените. Изследването е реализирано от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), съобщиха от Фондация Български център за джендър изследвания.
България се нарежда в средните стойности за Европа, като изследването отчита най-висок процент на жени, преживели насилие в рамките на брака и/или партньорската връзка сред финландките – 30%. Австрия пък е сред държавите с най-нисък процент – 13%.
На първо място е необходимо да се отчетат посочените от Агенцията за основните права към ЕС действия, възприемани като сексуален тормоз. Като такива във предварително подготвените въпросници са изброени нежеланото докосване, целуване, милване; сексуалните намеци или шеги, които са обидни; неподходящите предложения за среща; натрапчивите въпроси относно личния живот, които са обидни; коментарите по отношение на външния вид със сексуален и/или обиден нюанс; изпращането на порнографски снимки или изпращане на сексуални имейли/SMS-и, които са обидни и т.н. Очевидно, тези действия се възприемат у нас по-скоро като невинни, отколкото като форма на сексуален тормоз.
Както посочват и от Агенцията за основните права към ЕС сексуалният тормоз е въпрос на субективно усещане, което обаче се формира като отговор на доминиращите социални и културни ценности, норми и нагласи в обществото по отношение на жената. Сравнително ниският процент за България, в сравнение с останалите страни, би могъл да се обясни именно с тенденциите за поставяне на жената в позиция на подкрепяща, но не и водеща роля както в обществения, така и в личния, семейния живот. Тази роля на жената в българското общество (домакиня, любовница, сексапилна и поради това успяваща, и т.н.) се подхранва активно в публичното пространство от няколко десетилетия насам.
29% от жените в България, или почти 1 милион от общ брой женско население от 3 777 999 жени у нас, по данни от преброяването от 2011 г., в детството си са преживели поне една от трите форми на насилие - физическо, сексуално или психологическо. В рамките на ЕС средният процент е 33. Като цяло индивидуалното усещане за това колко често се среща насилието срещу жени е както много често - 22% от анкетираните българки, така и доста често – 38% от анкетираните и това е преобладаващата част от жените.На този фон, много малко жени в България знаят къде да се обърнат за помощ, не са запознати със законодателство и мерки за защита и не знаят за кампании и мерки за превенция.
Резултатите за България са следствие и от липсата на последователни политики и ангажираност на държавата за регулярното и адекватно финансиране на дейностите по превенция и защита на жените от насилие. Не се подкрепят последователно съществуващите услуги на неправителствени организации, които изнасят тежестта по предоставянето на услуги и всички други дейности по превенция и защита в някои населени места, без да имат постоянната подкрепа на държавата и общините. Ето защо услугите липсват в много населени места, а където ги има са с недостатъчно финансиране. Достатъчно е да се вземе за пример град София, въпреки обявения уникално висок бюджет за 2014 година!
Все още няма промени в Наказателния кодекс и в Проекта за нов НК, които да инкриминират всички форми на насилие спрямо жените и да предвиждат престъпленията свързани с това насилие да се преследват последователно като престъпления от общ характер; както и да се наказват по-тежко престъпленията, извършени в контекста на домашно насилие.
При липсата на достатъчно на брой специализирани услуги и на възможности за получаване на по-дългосрочна подкрепа, безнаказаността продължава да съществува, а жените се затварят още повече след преживяното насилие, страхувайки се да споделят и да говорят открито.
Анализът на резултатите от проведеното изследване на Агенцията на ЕС за основните права сочи, че положението в България е поне двойно по-тревожно в сравнение със средното ниво в ЕС. Един толкова значим проблем е последователно омаловажаван и неглижиран от централната и местната власт в България.
Резултатите от изследването са въз основа на 42 000 интервюта, проведени през 2012 г. с жени на възраст между 18 и 74 години от всички 28 страни членки на Европейския съюз. Интервютата са взети на база социо-демографски характеристики за всяка страна или средно по 1500 жени от всяка държава членка са участвали в изследването. По време на интервютата жените са давали информация за преживяно от тях насилие (сексуално, физическо, психологическо), мястото и честота на насилието, както и за това дали са докладвали за случая пред правоохранителните органи и дали са получавали специализирани услуги от неправителствени или други организации. По време на интервютата са били задавани въпроси и за случаи на преследване, сексуален тормоз, както и за случаите на насилие, свързани с новите технологии. В допълнение, проучването е имало за цел и да потърси информация от респондентите за случаи на насилие в детството.
Основните изводи за ЕС пък сочат:
33% от жените европейки са преживели физическо и/или сексуално насилие след 15-годишна възраст. Този процент съответства на 62 милиона европейки; 22% са преживели физическо и/или сексуално насилие от страна на партньора си; 5% от всички жени са били изнасилени. Една от всяка десета жена, която е преживяла изнасилване от непознат или от някого, с когото не е била в партньорски отношения, всъщност е била изнасилена от повече от един извършител; 42% от жените са били жертва на насилие от партньорите си по време на бременност; 31% от жените, които признават за сексуално насилие от партньора си са били насилвани повече от 6 пъти; след преживяно сексуално насилие 21% от жените страдат от панически атаки, 35% са били депресирани, а 43% са имали трудности при следващи връзки; 43% са преживели някаква форма на психическо насилие от настоящ или бивш партньор (като публично унижение; забрана да излиза от дома, заключване в дома; принуда да гледа порнография, както и заплахи за насилие); 33% са преживели физическо или сексуално насилие в детството, като извършителят е бил възрастен и в повечето случаи познат на семейството (12% са преживели насилие от непознат възрастен); 18% от жените са били жертви на преследване над 15 годишна възраст, а 5% от интервюираните са преживели този вид насилие в рамките на една година преди интервюто. Това съответства на 9 милиона жени, като 21% от жените са били жертва на преследване, продължило повече от 2 години; 11% от жените са били подложени на сексуално насилие чрез имейли или текстови (SMS) съобщения. 20% от младите жени (18-29г.) са били жертви на интернет насилие (cyber harassment); 55% от жените са преживели сексуален тормоз на работното си място, а в 32% от всички случаи извършителят е бил началник, колега или клиент; 67% от жените не са съобщили за преживяното насилие пред полиция, организация или пред близките си.Огромните мащаби на насилието, основано на пола са доказателство, че физическото, сексуалното и психологическото насилие над жените е най-често срещаното нарушаване на човешките права.