Процедурата по назначаване на български посланик в Украйна остава предмет на разногласия между институциите – президент, премиер, външен министър... От прессекретариата на президента заявиха, че още миналата есен президентът Румен Радев и кабинетът "Денков" са съгласували кандидатурата на бившия служител на посолството ни в Киев Петър Танев, но Министерски съвет не е изпратил в президентството съответното предложение. Според премиера Димитър Главчев служебното правителство не трябва да предлага титуляр за поста посланик в Киев. Главчев обяви, че бившият министър на отбраната Николай Ненчев е бил определен за временно управляващ посолството (б.р. - дори в началото Димитър Главчев и Соломон Паси обявиха несъществуващата длъжност/+титла/ временно управляващ посланик) след конкурс. Какви дипломатически ходове са това… Пред ФАКТИ говори дипломатът от кариерата Огнян Гърков.
- Г-н Гърков, как гледате на казуса, който се случва в последните дни, относно назначението на Николай Ненчев като временно управляващ посолството ни в Украйна?
- Непрофесионализъм. Накратко казано. Непознаване на Конституцията и така нататък.
- Как се назначава един посланик?
- Всичко тръгва от Външно министерство. Когато бях предложен за посланик в Чехия (през 1996 г.), а през 2006 г. в Словакия, съм се явявал на събеседвания-„разпит” в Народното събрание пред Външнополитическата комисия. Като цяло предложението е грижа на външния министър да реши кой да стане посланик. То минава и през Министерски съвет. Но трябва да е информиран и президентът. Най-добре е първо намеренията си за посланик в дадена страна външният министър да съгласува с президента. Да го пита директно би ли подписал указ, ако съответната страна даде съгласие, както се казва, за еди кой си човек. В случая с Ненчев явно президентът не го е одобрявал. Вероятно са подходили по обратния път и не са го питали първо. Президентът издава указ, след като този човек получи агреман – в случая от Украйна, от Киев. Явно не са сондирали президента предварително и сега Главчев го назначава като временно управляващ..., защото за това не се изисква параф на държавния глава. Главчев прави глупости. Главчев допусна гаф. Това е. Той може да назначи временно управляващ посолството, но не посланик и то без президентът да участва в това. Главчев е премиер и външен министър. Даже и Министерски съвет не е нужен, а Главчев сам може да вземе решение като министър на външните работи.
- Някакво надиграване ли има между Радев и Главчев?
- Радев в случая има пълното право да се сърди, защото Главчев постъпва неправомерно. Повтарям се. Не трябва да занимават държавния глава с временно управляващ посолството. Явно Радев е преценил, че няма да подпише указ за Ненчев. Защо…? Това си е негова работа, извън чужда дискреция. Президентът Радев е нормално да се обиди от всичките им действия. Ясно си личи, че Николай Ненчев не е подходящ. Стана известно и че на Радев преди това му е предлаган друг човек от Мария Габриел.
- Петър Танев…
- Точно така. Но поради някакви обстоятелства не го изпращат. А сега предлагат човек, когото не са съгласували с президента. Според Радев и съветниците му, може би, Николай Ненчев не е подходящ. Радев не го одобрява, нищо че Главчев е на друго мнение. Ето това е силата на този вариант на демокрацията, защото имаме различни степени на властта, с разделени правомощия.
- Откакто се водят военни действия между Русия от Украйна България нямаше дипломат в Украйна. И това бе така, след като Костадин Коджабашев - дали сам се оттегли, дали го оттеглиха, не е много ясно, но напусна Украйна…
- Коджабашев - опитен дипломат, по-късно заместник-министър от служебния кабинет на Гълъб Донев, от посолството „избяга”. Посолството и генералното ни консулство от Одеса напуснаха Украйна в галоп. Несъмнено със санкция от София. Хората (в смисъл „в/от чужбина”) не правят така. Когато се видя, че става напечено, поне някой военен да бяхме оставили. Не - нашите страхливци се скриха, за да отиде след време Коджабашев посланик във Ватикана „на спокойствие”. Когато има военен конфликт обикновено се търсят хора, свързани с армията. Някой военен обикновено, който има желание, разбира се, а не да го буташ насила. Но се изпраща такъв човек, който би се справил с местните условия. А това, което направиха нашите, е абсолютен фал.
- Как се гледа на това, че България две години и половина от началото на конфликта няма да дипломатически представител в Киев?
- Това говори много отрицателно за България. А, в същото време, ние се отнесохме най-топло към бежанците от Украйна. Те бяха приети и поставени при идеални условия, ако се сравним с другите страни като Германия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария и т.н. Това от една страна. От друга страна излязохме най-големите страхливци, защото дипломатите ни избягаха. Със съгласието на София, естествено. Повтарям, да бяха оставили поне военния аташе. Ако и той да е чиновник. Ето това е голямата беда и печална съдба на нас, на Европейския съюз, на НАТО – управлява ни чиновничеството. Като добавим към това и нашите недостатъци, ставаме за присмех.
- Колко е важна работата на един дипломат, който е в чужда страна по време на военна криза?
- Изключително важно е да имаш човек, който е на място. Едно е да гледаш и да четеш само по медиите, без да поддържаш „живи контакти на терен”. Защото знаем, че голямата част от медийната информация съдържа и дезинформация - дали ще е политкоректна, или манипулирана в определена посока… Друго е да имаш човек на място, който да се ориентира в обстановката, да има контакти с хора и така нататък. Иначе какъв е смисълът от дипломатите? Защо трябва да харчим пари в чужбина от държавния бюджет за скъпо платени чиновници… Може просто да си стоим в страната, да четем, да слушаме и да си правим изводи. Особено пък за някой форуми, в които България заема явно папагалска позиция, може направо да си настроим робот или да се използва изкуствен интелект. Ориентираме се как гласува еди кой си представител, а ботът да гласува същото. „Правилно”, „папагалски”, „както трябва”. И това може да е „форма на дипломация”. Много сме зле, защото не отстояваме българските си интереси.