Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" отхвърля идеята на инвеститора в Карадере да се създаде „зелен борд“, който да контролира, че той спазва правилата и няма да разрушава природата, докато осъществява планираното мащабно строителство.
Историята показва, че „зелените бордове“ са тактика за замазване на очите на обществото, в която обикновено се включват уж екологични организации, свързани с инвеститора или правителството. Участието в „зелен борд“ означава, че се дава карт бланш да се застроява.
Пресен пример беше появата на организация, която обяви, че проблемът с увреждането и загиването на Седемте рилски езера не идва от повишения десетки пъти поток от туристи заради прокарания незаконен лифт, а от липсата на инфраструктура като кошчета за смет и тоалетни. Същата организация сега иска да се създаде „зелен борд“ за Карадере.
Коалицията „За да остане природа в България“ отново настоява да се въведе забрана на строителството в защитените зони от Натура 2000 по местообитанията на 2 км от брега (зони А и Б на Черноморското крайбрежие), което ще опази не само Карадере, но и Иракли, Странджа, Камен бряг и останалите все още незастроени места по крайбрежието.
Коалицията „За да остане природа в България“ настоява държавата и инвеститорът да публикуват повече информация за намерението, както и меморандума, а община Бяла - действащия общ устройствен план на общината и подробния устройствен план на Бяла Север.
Коалицията припомня, че сегашните управляващи се обявиха за опазване на конкретни места по Черноморието (включително Карадере) само преди година, когато бяха в опозиция.
Коалицията „За да остане природа в България“ от години следи за нарушения в защитените територии на България и им се противопоставя – Иракли, Витоша, Пирин, Рила, Българка…
Опитът обаче показва, че държавата всячески се стреми да ограничи ролята на неправителствените организации, като например променя Закона за устройство на територията и спира възможността да се обжалват устройствени планове, които увреждат защитените територии.
Или самите държавни институции правят всичко възможно да не спазват законите в полза на офшорни инвеститори, вместо да защитават обществения интерес. Примери за това са безрезултатните действия на държавата по всички сигнали за незаконно строителство в Национален парк Пирин, в Природен парк Витоша, Рилските езера, както и прикриването на далавери с публична собственост като заменките на гори, продажбата на дюни и др. Тези скандални договорки все още не са разтрогнати, припомнят от коалицията „За да остане природа в България“.
Така че колкото и „зелени бордове“ да се направят, докато държавата е изтъкана от корупция и зависима от олигархични и офшорни интереси, опазването на околната среда не е възможно с цивилизовани административни инструменти.
Както в България работи валутен борд, който да гарантира финансовата стабилност, така трябва да действа и зелен борд, който гарантира строго спазване на екологичното законfдателство.