Националната система за контрол на качеството на чистотата на въздуха е компрометирана. Това обяви преди дни адв. Димитър Площаков. Юристът смята, че държавата укрива и манипулира данните, защото местата, на които се поставят станциите за измерване на чистотата на атмосферния въздух, са такива, където няма голямо замърсяване с фини прахови частици. От кога и защо е така… Пред ФАКТИ говори адвокат Димитър Площаков.
- Адвокат Площаков, наближава зимният сезон, когато хората започват да се отопляват с дърва. Всяка зима темата за измерването на въздуха става актуална. Трябва ли да вярваме на Националната система за контрол на качеството на чистотата на въздуха?
- В никакъв случай. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Изпълнителната агенция по околна среда са последните два държавни органа, на които трябва да се доверяваме за каквото и да било. Включително и за данните, които те разпространяват във връзка с качеството на атмосферния въздух, който ние употребяваме, децата ни, нашите родители, всички във всяка една секунда.
- Вие водите дело за качеството на въздуха. На какъв етап е…
- Все още не е даден ход на делото, което е заведено във Върховния административен съд. Образувано е през май месец тази година.
- Какво ви накара да предприемате тази стъпка?
- Както е известно, в Пловдив колегата адвокат Екимджиев и неговият екип водиха продължителна съдебна битка - близо 10 години, с колективен иск срещу Община Пловдив и местната Регионална дирекция по околна среда. Делото бе за това, че през периода 2007-2011 от общината и РИОСВ не са предприели действия, които да сведат нормите на фините прахови частици в рамките на установения стандарт на ЕС. Въпреки този безпрецедентен успех на колегата, защото Върховният касационен съд осъди Община Пловдив и РИОСВ да преустановят бездействието и в срок от една година, считано от постановяването на съдебното решение, което влиза в сила веднага - в срок до юли 2022 година, трябваше нормите на тези фини прахови частици да бъдат приведени в съответствие с нормите на ЕС. Те не предприеха абсолютно никакви мерки. Нищо не се случи. Нещата и на един милиметър не помръднаха.
А пловдивчани живеем в условията на екологична катастрофа.
Трябва да ви дам поне 16 интервюта за Пловдив, за да ви обясня проблемите на този град. Общо казано, Пловдив може да служи като учебна база и учебен полигон за кандидати за кметове, които да бъдат запознавани нагледно КАК НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ УПРАВЛЯВАН ЕДИН ГРАД във всичките му аспекти. Това е съвсем отделна тема. Та успехът на колегата Екимджиев беше помрачен от това, че Община Пловдив и РИОСВ Пловдив не изпълниха съдебно решение. Явно те се поставиха над закона.
- Вие установявате, че пунктовете, които се поставят за измерване на качеството на въздуха, са поставени далеч от кръстовища с голям трафик и са на места, където няма замърсяване…
- Да, тук ще направя връзка малко с моето дело. Именно този крах на делото на колегата ме накара да потърся алтернативи пътища за това как една държавна и местна власт могат да бъдат принудени да изпълнят едно свое основно задължение – да осигуряват на своите граждани здравословна околна среда.
- И така стигаме до темата с преместването на измервателните станции…
- То беше скандално изместване. В Пловдив имаме два пункта за мониторинг, които са включени в Националната система за следене качеството на въздуха. Едната станция скандално беше изместена точно в хода на този екологичен иск, които бе подет от адвокат Екимджиев. И така тогава си помислихме, че това изместване има връзка с екологичния иск на колегата. Че това е някаква цинична демонстрация на властта, която в хода на един екологичен процес и когато е поставена до стената, очевидно търси някакъв изход и демонстрира, че може да прави каквото си иска и да манипулира делото. Така се замислих как да разровя всичко това. Инструментариумът, с който разполагах, беше моят електронен подпис и Законът за достъп до обществена информация. Отправих две заявления до Община Пловдив и до РИОСВ, отговорите от които провокираха нови въпроси - както обикновено се получава - и в крайна сметка стигнах до един обем 60 на брой заявления. Свързах се със следните институции - администрация на Министерски съвет, Министерство на външните работи, Министерство на правосъдието, Министерство на околната среда и водите, Изпълнителна агенция по околна среда и водите, Регионална здравна инспекция – Пловдив, Национален център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването, всички РИОСВ в страната. То стана като едно частно разследване. В резултат получих една цялостна картина. Изводът, до който стигнах, е, че станциите за следене качеството на въздуха не са на местата си, а са разположени в паркове, в градини, в зелени територии. Далеч от основните замърсители. По темата за чистотата на въздуха имаме директива на ЕС от 2008 година, която е действаща. Имаме и две действащи наши наредби - Наредба №7 от 1999-а, а другата е Наредба №12 от 2010 година. Цялата идея на наредбите е, че уредите трябва да бъдат при замърсителите, а не далеч от тях.
- Така ли е реално?
- А вие как мислите… Дали е така? Какво показва цялата кореспонденция. В хода на сезирането на институциите се сдобих с една заповед на екоминистъра от 2011 година (б.р. – Нона Караджова при управлението на ГЕРБ), която разпорежда в срок от два месеца и спешно - това за държавната администрация някой да даде двумесечен срок е много спешно, трябва да се преразгледа положението на всеки един пункт за измерване на въздуха в нашата страна. В Националната система имаме общо 48 пункта, но есенцията са 30 автоматични станции в 22 града. И мястото на всяка станция трябва да бъде преразгледана в срок от два месеца. Има работни групи, включени са служители по места. Цялата тази мощна администрация на централна и на местна власт в страната са впряга, за да се преразгледат местата на станциите. И аз се запитах: „Кое е наложило цялото това бързане?“ В „играта с въздуха“ нямаме нови критерии за разполагане на пунктовете, нямаме определени нови нива на замърсители, нямаме нови замърсители, чиито източници трябва да търсим… Какво е новото? Новото се оказва, че точно в този период, когато се издава тази заповед, срещу България се води наказателна процедура в съда на ЕС за неизпълнението на тази директива, която споменах - от 2008-а. Срещу България са образувани общо пет наказателни процедури. Две са приключили с наказателни постановления - едното е за превишени норми на серен диоксид, другото е за превишени норми на фини прахови частици. Две процедури са прекратени, а една е в досъдебна фаза в момента. Делото за фините прахови частици е С-488/15. И така заради наказателната процедура, която ви цитирах, в решение на ЕС после се казва, че „… България е предприела подходящи мерки за постигане на съответствие на замърсителите с пределно допустимите норми на директивата. Че концентрацията на фини прахови частици към 2014-2015 - в резултат на предприетите мерки, в голяма част от пунктовете е налице тенденция за намаляване на пределно допустимите стойности спрямо 2011-а, 2012-а и 2013-а и се показва подобряване на средните стойности на територията и в голяма част от пунктовете за измерване на качеството на въздуха и така има тенденция за намаляване както на броя на превишаването на пределното допустимите стойности на концентрацията на фини прахови частици, така и на дневните и годишните концентрации на тези стойности.“ След това съдът на Европейския съюз, тълкувайки директивата от 2008 година, казва, че мерките, които държавите членки предприемат, и плановете не са достатъчни, за да бъде освободена от отговорност държавата, която не е изпълнила директивата. След това в чл. 13 от новата директива вече е записано, че Европейския съюз не се интересува от това какви мерки, какви планове какви действия предприема една държава, а се интересува само от РЕЗУЛТАТИ. Всяка държава членка трябва да гарантира и да поддържа такива нива на замърсяване, които да са спрямо зададените норми.
- И с изместването на станциите, ние влизаме в нормите. Така ли излиза?
- Да. Това е цялата истина. Директивата от 2008-а въвежда единни критерии за всички държави членки, единен метод и методология за измерване на чистотата на въздуха, включително и това къде и как трябва да се разполагат пунктовете за мониторинг. Всичко е детайлно разработено. Тази директива е транспонирана в нашата наредба 12 от 2010 година. А ПРЕЗ 2011 ГОДИНА СИСТЕМАТА У НАС Е РАЗМЕСТЕНА ЗАРАДИ ТАЗИ НАКАЗАТЕЛНА ПРОЦЕДУРА. Това е абсолютен геноцид, който една държава извършва спрямо собствения си народ. Това е сравнимо с геноцида на Башар Асад и на Садам Хюсеин като близкоизточни диктатори в собствените им страни. Ние сме на това ниво, въпреки че формално сме член на Европейския съюз. С тази заповед от 2011 година, за която говоря, са изместени общо осем автоматични измервателни станции – в София, Пловдив, Варна, Добрич, Перник, Смолян и Видин. Но това не е единственото изместване. През 2016-а се измества станция в Плевен, например. Общата картина е следната -
станциите в градовете София, Пловдив, Варна, Девня, Русе, Горна Оряховица, Плевен, Благоевград, Кърджали, Стара Загора, Димитровград, Бургас и Несебър също не са на местата си.
Така вече нашата администрация разполага пунктовете в зелени територии, в паркове, в градини, в между блокови пространства, глухи квартални, периферни улички и по възможност далеч от основните замърсители. Това е политиката на държавата чрез администрацията, а вие ме питате дали можем да вярваме на измерванията им. Отговорете си сами… Администрацията срещу народа – ето какъв въздух дишаме.
Отидете към основна версия
18 Октомври, 2024 08:54 2 306 35
Администрацията срещу народа - или какъв въздух дишаме? Адвокат Димитър Площаков пред ФАКТИ
Пловдив може да служи като учебна база и учебен полигон за кандидати за кметове, които да бъдат запознавани нагледно КАК НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ УПРАВЛЯВАН ЕДИН ГРАД във всичките му аспекти, казва юристът
Кадър: Евроком
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Поставете оценка:
Оценка 4.6 от 18 гласа.