В армията има нужда от военни свещеници. Това каза в интервю за БТА отец Йоан, който преди да облече расото, осем години е служил в Танковата бригада в Сливен. Свещеникът в момента е духовен надзорник на Сливенска епархия, а през миналата година стана носител на наградата "Милосърдие" на община Сливен.
Цветомир Петров, както е светското му име, завършва Средно сержантско общовойсково училище „Георги Измирлиев“ във Велико Търново. После е разпределен в Сливенската танкова бригада, като службата му е от 1998 г. до есента на 2006 г. „Смятах, че това е моето призвание, бях механик водач на танк, но както казват хората - неведоми са пътищата Божии. Паралелно с това задочно учих „Богословие“ и реших да стана свещеник", разказа той.
„За мен е важно, като бивш служител на Министерството на обраната, да споделя, че наистина има нужда от военни свещеници, посочи отец Йоан. Защото свещеникът не е само лице, което извършва различни богослужения, но е лечител на човешката душа. Много по-добре би се справил от един специалист по лечение на човешката душа, който е завършил психология например. Военнослужещите имат нужда от едно правилно отношение към тяхната душевна проблематика. Като всеки един нормален човек, и те имат своите лични битови проблеми, които се отразяват и върху служебните. Има и служебни проблеми, които се отразяват в семейството. Смятам, че един свещеник може много по-адекватно да навлезе в тази проблематика и да я реши, защото нашите методи не са на чисто човешко ниво. Тук говорим вече за божествени неща, за изключително съвършенство в духовен план. Не говорим за безгрешност. Психологията води нещата само и единствено на човешко ниво, тоест там нещата стигат само донякъде", каза отец Йоан.
Отец Йоан даде пример с армиите от НАТО, където има военни свещеници. "Аз винаги съм виждал и виждам мястото на свещеника в армията. Все се повтаря, че причината в България да няма, е да не се случи някаква религиозна дискриминация. Аз мисля, че сме много толерантни и другите религиозни деноминации злоупотребяват с нас. Когато ние си извоюваме някаква привилегия, другите се опитват да ни посочат с пръст и да кажат -те имат повече права от нас и искат сто пъти повече", отбеляза той.
Свещеникът разясни и ролята на храмовете във военните формирования. В Центъра за подготовка за специалисти в Сливен, там където е служил отецът, се намира параклис "Св. Димитър Солунски". В зависимост от мястото, където е построен, всеки храм си има свои специфични духовни функции, обясни отец Йоан. „Едно е енорийският храм в града, в селото, друго е храмът в някоя болница, друго е във военно поделение. Може да кажем, че спецификата на храма в едно военно поделение, е наистина да поддържа воинския дух. Знаем, че църквата и военните структури винаги са били ръка за ръка", добави той. По думите му голямо значение за духа на военнослужещите, особено във време на войни, е мотивирането им да проявяват своята мъжественост в тежките и екстремни моменти от службата им.
Параклисът във военното поделение е построен там преди повече от десет години. Той служи по-скоро за лично молитвена употреба, каза още отец Йоан.