Търговско-икономическите контакти и стокообменът между България и Хърватия бяха сред акцентите в разговора на министър-председателя Пламен Орешарски с хърватския му колега Зоран Миланович по време на официалното посещение в Загреб.
„Състоянието на двустранните отношения в политически и в културен план е много по- напреднало, отколкото в икономически. От тази гледна точка и двамата се съгласихме, че си заслужава да се насочат усилия за подобряване на икономическите и търговските контакти, на контактите между компаниите на двете страни в интерес на икономическия растеж и на просперитета на нашите две страни“, подчерта министър-председателят. Той отбеляза, че откриващата се през тази година пряка линия между София и Загреб ще бъде стъпка в посока на още по- добри контакти между хората.
Министър-председателят обърна внимание и на организирания днес в Загреб Българо-хърватски бизнес форум, по време на който представители на компании на двете страни могат пряко да контактуват.
По време на разговора двамата премиери обсъдиха и подкрепата за останалите страни от Западните Балкани по пътя им към ЕС.
Коментирана беше и украинската криза, която представлява потенциален риск за региона. „Изразихме надеждата, че дипломатическото решение на тази криза е най- добре за всички участващи страни, в това число и всички страни от региона“, добави министър-председателят.
Премиерът Миланович изтъкна, че няма пречки между българо-хърватските икономически отношения. По думите му стокообменът не е на достатъчно равнище. „Нашата амбиция е Хърватия да се върне към времената, когато държавата ни беше индустриално много силно развита“, добави той. По думите му общо поле за сътрудничество с България могат да бъдат сектори като корабостроенето и туризмът.
Премиерът Орешарски благодари за топлото посрещане в Хърватия. „Щастлив съм, че съм на посещение в съюзническа Хърватия, на гости на приятелския хърватски народ“, написа той в Златната книга в Министерския съвет в Загреб. „Като членове на общото европейско семейство сме изправени пред нови предизвикателства, които трябва да преодоляваме заедно в интерес на мира и просперитета на региона и на нашите две страни“, написа още министър-председателят.
За нас Хърватия е приятелска, близка страна и един от важните търговско-икономически партньори в региона, заяви по-късно министър-председателят Пламен Орешарски по време на откриването на Българо-хърватския бизнес форум в Загреб. Според премиера реализираното членство на Хърватия в ЕС създава нови възможности и по-благоприятни предпоставки за търговско-икономическо сътрудничество между компаниите и фирмите от двете страни, както и за реализирането на съвместни бизнес начинания.
Министър-председателят изтъкна, че от края на 90-те години на миналия век България поддържа добра макроикономическа и финансова стабилност, което е в основата на икономическата политика и на настоящото правителство. В следствие на това страната ни има един от най- ниските бюджетни дефицити и публични дългове в ЕС. „С риск да прозвучи много нескромно, от края на миналия век работя във финансовото министерство и една от отговорностите ми е това“, добави премиерът. Той изтъкна, че банковата система е добре регулирана, с показатели за ликвидност и капиталова адекватност далеч над средно европейските стойности. „Същата преодоля без особени сътресения изпитанията на глобалната криза от последните години. Икономическият растеж е все още слаб – за миналата година 1%, за настоящата имаме малко по- позитивни сигнали, надяваме се, че украинската криза няма да повлияе негативно и разчитаме на по- висок растеж в сравнение с миналата година“, каза премиерът.
Министър-председателят подчерта, че България предоставя и редица преимущества, извън стабилната макроикономическа рамка. Той даде пример с нивото на преките данъци, което е най- ниско сред страните-членки. Премиерът отбеляза наличието на квалифицирана работна ръка и ниски оперативни разходи. „В процес сме на намаляване на административните тежести. Имаме амбициозни планове в тази посока“, добави той. По думите му чуждите инвеститори могат да разчитат на институционална подкрепа и на изградени индустриални зони и технологични паркове, създаващи предпоставка за по- бърз старт на бизнеса.
„България има добри производствени традиции и в електрониката, електроинженерството, химическата и фармацевтична индустрия, машиностроенето. На база на съществуващия опит вярвам, че българските фирми имат добра възможност да договорят участието си при реализиране на съвместни проекти и производства – тук на хърватска територия или при нас в България, както и да се включат при реализация на предстоящи икономически проекти“, заяви премиерът.
Според него има неизползван потенциал в областта на търговско-икономическите връзки. Стокообменът за миналата година е на стойност едва 86 милиона евро, но за сметка на това се отчита диверсификация през последните години на стокообмена.
„Установяването на въздушна линия София- Загреб от лятото на тази година вярвам, че ще допринесе за активизиране на контактите между деловите среди на България и Хърватия. В областта на туризма реализирането на съвместни инициативи ще създаде предпоставки за още по- добро представяне на региона и страните ни в привличането на значим туристически поток“, каза премиерът.
Той подчерта, че българското правителство е убедено в перспективите за развитие на двустранните отношения с Хърватия и наличието на редица области от взаимен интерес, които могат да бъдат насърчени.