Бойкотът е натиск върху политиците да вземат някакви решения, натиск е върху търговците. Ефектът е обществен, отколкото реален, но вследствие на него може да има промени. Това заяви общинският съветник Ваня Григорова в предаването „Лице в лице” по bTV, цитирана от novini.bg.
Инфлацията е повече политически феномен, отколкото икономически. Тя не е нещо, което се случва магически, тя е резултат от политическите решение и по-точно от бюджетната политика на държавата. Тя зависи от четири основни фактора – от размера на бюджетния дефицит, финансиран от дългове, от увеличаването на разходите на производителите и търговците, от нивото на конкуренцията по цялата верига на доставка и от картелни споразумения, заяви икономистът Никола Янков по темата за високите цени на храните и ролята на регулаторите.
В България през последните години бяхме свидетели на политика, която доведе до тази инфлация в момента. Увеличиха се бюджетните разходи, тоест напомпаха се пари в икономиката при почти същото производство на стоки и услуги. Това икономически е естествен процес. Второто което се случи бе, че се увеличиха доходите, вдигна се социално-осигурителната тежест, което вдигна разходите на производителите и търговците, което също влияе на цените. В България започна да се ограничава конкуренцията, защото много инвеститори започнаха да напускат страната, имаме изключително забавен ръст на инвестиции във всеки един сектор. Картелните споразумения са друг проблем, но тук КЗК трябва да си влезе в ролята. Бойкотът няма да има никакъв ефект, обясни той.
Това не е малко. Хората имат този механизъм да бойкотират. Те в ръцете си нямат регулатори, нито могат да следят дали експертите от едната компания се срещат с такива от друга чрез шпиони. Има и други механизми, като определяне на таван на стоки, таван на надценки и прочие – това не е практика непозната в ЕС, добави Григорова.
Таванът на цените ще е стъпка в обратна посока на това, което трябва да направим. Тя ще изгони инвеститорите от пазара и ще доведе до още по-голямо ограничаване на конкуренцията. Ние обвиняваме частниците за нещо, което е продукт на нашата бюджетна политика. Не смятам, че инфлацията в България се дължи на картелни споразумения. В България има над 100 000 търговски обекта, огромната част от тях предлагат хранителни продукти. Как правите картел между тях? Това е несериозно, подчерта Янков.
Това са приказки, които не почиват на фактите. Твърдението, че бюджетът провокирал инфлацията са нелепи. Огромният ръст на инфлацията дойде през 2022 г., когато започна войната в Украйна, когато прекратихме договора с „Газпром”, когато започнаха да се увеличават цените на енергийните ресурси, подчерта Григорова и добави, че това няма нищо общо с увеличението на пенсии и заплати. „Увеличението на БВП бе стимулирано от по-голямото потребление. Тук говорим за спекула. Имаме голям проблем заради дясната идеология, която се прилага от толкова време. Определение на спекула няма в закона. Как да го преследваме? Именно затова се прави през механизми като таван на цените. Аз съм привърженик на друг вариант, в който всички вериги са задължени да предлагат един пакет от социални стоки на определена цена, но те трябва да отговарят на определени изисквания”, предложи тя.
Така се прави във Венецуела и Куба. Бойкот има, но никъде не се контролират цените и не се прави по този начин. Ако искате държавата може да изкупи всички търговски вериги и да се върнем към 1985 г.”, репликира я икономистът.
„В една нормална икономика начинът да имате по-ниски цени, се нарича конкуренция”, подчерта той.