Банковата система отчете печалба в размер на 3,7 млрд. лв. към 31 декември 2024 г., което е с 277 млн. лв. (8,1 процента) повече спрямо реализираната за 2023 г. Това се посочва в тримесечното издание "Банките в България", което се подготвя от управление "Банков надзор" на БНБ, публикувано на страницата на централната банка в интернет.
Според данните общият нетен оперативен доход на банковата система на годишна база се повиши с 962 млн. лв. (13,9 процента) до 7,9 млрд. лв. За това допринася най-вече увеличението на компонента с най-висок дял (70,7 процента) - нетния лихвен доход. Спрямо 31 декември 2023 г. нарастват също нетният доход от финансови инструменти и нетният доход от такси и комисиони, а другите нетни доходи намаляха, отчита анализът.
Към 31 декември 2024 г. размерът на нетния лихвен доход възлиза на 5,6 млрд. лв., като за година се увеличава със 723 млн. лв. (14,9 процента). През периода в неговия състав приходите от лихви нараснаха с 851 млн. лв. (14,5 процента) до 6,7 млрд. лв., а разходите за лихви - със 128 млн. лв. (12,4 процента) до 1,2 млрд. лв.
Спрямо 31 декември 2023 г. нетният доход от такси и комисиони се увеличи със 132 млн. лв. (8,9 процента) до 1,6 млрд. лв., а делът му в структурата на нетния оперативен доход беше 20,6 процента. Нетният доход от финансови инструменти нарасна до 248 млн. лв. (от 29 млн. лв. към 31 декември 2023 г.), а делът му се повиши от 0,4 процента до 3,2 процента. Същевременно другите нетни доходи намаляват със 112 млн. лв. (20,3 процента) до 439 млн. лв. и делът им в структурата на общия нетен оперативен доход спадна от 8 процента до 5,6 процента.
Административните разходи на банките към 31 декември 2024 г. достигнаха 2,5 млрд. лв., като на годишна база се увеличиха с 268 млн. лв. (12,2 процента). В тяхната структура разходите за персонал нараснаха със 174 млн. лв. (13,8 процента) до 1,4 млрд. лв. Разходите за амортизация в края на периода възлязоха на 321 млн. лв., като спрямо 31 декември 2023 г. се увеличиха с 16 млн. лв. (5,1 процента). Разходите, отчетени в позицията "парични вноски за фондове за преструктуриране и схеми за гарантиране на депозитите", нараснаха с 15 млн. лв. (7 процента) до 221 млн. лв.
През четвъртото тримесечие на миналата година активите на банковата система нараснаха с 5 процента (9,2 млрд. лв.) и в края на декември възлязоха на 191,6 млрд. лв.
Общият размер на брутните кредити и аванси спрямо края на септември нарасна с 4,3 млрд. лв. (3,7 процента) до 120,6 млрд. лв. в края на декември 2024 г. През периода вземанията от кредитни институции се увеличиха с 377 млн. лв. (3,9 процента) до 10 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл на банковата система през тримесечието се увеличи с 4 млрд. лв. (3,8 процента) до 110,6 млрд. лв. Нарастването е формирано главно от растежа на кредитите за домакинства (с 4,6 процента или 2,1 млрд. лв., в това число 1,7 млрд. лв. при обезпечените с жилищен имот) и за нефинансови предприятия (с 1,8 млрд. лв., 3,5 процента). Увеличават се също кредитите за други финансови предприятия (с 267 млн. лв., 3,1 процента), а тези за сектор "Държавно управление" намаляха (с 99 млн. лв., 10,5 процента).
През периода октомври - декември 2024 г. депозитите в банковата система се увеличиха със 7,9 млрд. лв. (5,1 процента) до 162,9 млрд. лв. Нарастване се наблюдава при депозитите на домакинствата (с 4,3 млрд. лв., 4,9 процента), на кредитните институции (с 2,4 млрд. лв., 20,9 процента), на нефинансовите предприятия (с 1,3 млрд. лв., 2,8 процента) и на други финансови предприятия (с 492 млн. лв., 13 процента). Същевременно намаляват депозитите на сектор "Държавно управление" - с 640 млн. лв., 17 процента.
Собственият капитал в баланса на банковата система спрямо края на септември нарасна с 1,1 млрд. лв. (4,8 процента) и към 31 декември 2024 г. достига 23,2 млрд. лв. Основен принос за растежа има увеличението на текущата печалба през тримесечието (с 986 млн. лв.), като положителна динамика е отчетена също и при натрупания друг всеобхватен доход и другите резерви.
През четвъртото тримесечие на 2024 г. банковият сектор в България продължава да осъществява дейността си при повишена геополитическа несигурност във външната среда, която в съчетание с евентуални промени в политиките на държавите може да доведе до изменения в макрофинансовите условия. Вътрешната среда е сравнително благоприятна и се характеризира от приноса, който запазващото се силно частно потребление има за икономическия растеж, се отбелязва в анализа. В подкрепа на частното потребление са повишеното търсене на работна сила на трудовия пазар и съответно нарастването на заетостта и увеличаването на реалния разполагаем доход. Кредитната активност остава висока поради едновременното влияние на фактори по линия на търсенето и предлагането на кредит. Текущите нива на лихвени проценти и силното частно потребление подкрепят търсенето на кредит, а високата ликвидност в банковата система и стабилната капиталова позиция на банките стимулират предлагането, пише в анализа.
По отношение на кредитния риск се запазва тенденцията към намаление както на обема на необслужваните кредити, така и на техните съотношения. През четвъртото тримесечие делът на брутните необслужвани кредити и аванси в стеснения обхват на дефиницията на Европейския банков орган намаля на тримесечна и на годишна база, като това развитие се наблюдаваше както на база кредитен портфейл, така и при сегментите на домакинствата и нефинансовите предприятия.
Аналитичният преглед на данните за четвъртото тримесечие сочи запазване на висока кредитна активност в частния сектор. Силни темпове на растеж продължават да се наблюдават при домакинствата, като през четвъртото тримесечие и при нефинансовите предприятия се отчита по-значително увеличение в сравнение с предходните тримесечия. Продължителните периоди на повишена кредитна активност създават предпоставки за потенциално акумулиране на средносрочни рискове в баланса на банковата система и увеличение на задлъжнялостта, отбелязват от БНБ. В тази връзка в анализа се припомня, че с цел отразяване на потенциални средносрочни рискове, произтичащи от кредитната динамика в сегмента на жилищните кредити, БНБ въведе изисквания за показателите за обезпеченост, способност за обслужване на задълженията и матуритет при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Мярката е в сила, считано от 1 октомври 2024 г., и е насочена към засилване на кредитоспособността на кредитополучателите от този сегмент и устойчивостта на банковата система.
В анализа се отчита още, че ликвидната позиция на банковата система се запазва стабилна и на високо равнище през четвъртото тримесечие на 2024 г. Ликвидният буфер на банковата система в края на декември е 56,9 млрд. лв., като нараства на тримесечна и на годишна база. Нивата на съотношението на ликвидно покритие и на съотношението на нетно стабилно финансиране на всички кредитни институции са доста над регулаторните изисквания. Депозитната маса продължава да нараства, но кредитните институции следва да управляват ликвидността си в съответствие с високата степен на несигурност, посочват от БНБ.