В началото на тази година влезнаха в действие промените в Наредба № Iз-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Основната промяна беше, че материалите, които могат да се ползват, трябва да са със степен на горимост А1 и А2 – негорими материали и В и С – трудно горими материали. Макар да няма още и година от промените, специалисти искат отново редакция на наредбата.
Този път основната промяна е при строителството и санирането на сгради да отпадне използването на материали със степен на горимост В и С и да останат само тези от клас А1 и А2. Основният мотив за отпадането на материали със степен на горимост В и С е, че те не дават достатъчно сигурност за пожарната безопасност, особено когато става дума за сгради с височина над 28 метра.
Друга промяна в наредбата е свързана с това, че при наличието на различни класове топлоизолацията, има и различни изисквания към крайните покрития, респективно и към противопожарните ивици. В зависимост от това дали материалът, от който са направени ивиците е клас А или В има и различни изисквания за широчина. При клас А1 тя е 0.5 метра, а при В – 1 метър. „Предложенията ни са свързани с това да изключим възможността за ползване на клас В за противопожарни ивици и да остане само материал не по-нисък от клас А2 с минимум 0.5 метра широчина”, каза по време на дискусия по темата Инж. Красимир Делов, председател на секция „Топлоизолации” към Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС).
Не всички специалисти обаче са съгласни с предложените изменения в Наредбата. По време на дискусията бяха изказани опасения, че промените са непълни, с изключително много празноти и неясни фрагменти. Според една част от участниците в дискусията, не е редно за втори път в рамките на една година нормативният документ да бъде променян. Необходимо е промените да се разглеждат ,както от чисто техническата страна, късаеща безопасността на хората, така и от икономическа. В момента действащата наредба отлично комбинира тези два фактора. ”Неизбежно възниква въпросът, на кого толкова много му пречи така действащата наредба, че иска промени”, питат специалисти.
Трябва да се зададе въпросът готови ли са старите конструкции да издържат на 10 пъти по-голямата тежест на топлоизолационния материал, какъвто е този с клас А1 или А2.
Ако вземем например калкан на сграда, 1000 кв.м (10 см дебелина), при полагане на иновативен EPS с клас по реакция на огън С, тежестта само на материала е 1500 кг. При предложените промени той автоматично става 10 000 кг. Възниква въпросът как старите конструкции ще издържат подобно натоварване, а това е само изолационният материал, без допълнителните лепилно-шпакловъчни смеси. Все пак говорим за високи сгради, където ветровото натоварване е с пъти по-голямо, особено по ъглите на сградата, където имаме голямо засмукване и завихряне”, поясняват специалисти.
Също така остава напълно неясно дали това допълнително утежняване на сградите е съобразено с противоземетръсните изисквания.
Представители на строителни фирми, участващи в проекти от Националната програма за енергийна ефективност повдигат и темата за икономическия въпрос на нещата. „Цената ще бъде минимум по две, тъй като и ватата и лепилата, които се използват, а не на последно място и трудът ще бъдат два пъти по-скъпи”, коментират специалистите.
Предлага се промяна и по отношение на прикрепващите устройства. Към момента в наредбата е записано, че продуктите трябва да са със степен на горимост клас А1 и А2. Предложението на експертите е да продължат да се използват стоманени дюбели, но също така да се даде възможност да се ползват пластмасови дюбели с метален винт или метален пирон. Доводът за това предложение е свързан най-вече с премахване на термомостовете в участъците, които могат да доведат до сравнително големи загуби на топлина в случай, че се използват чисто стоманени дюбели и биха повлияли на визията на фасадите в момента на кондензиране на влага.
„Направеното предложение да се ползват пластмасови дюбели с метален пирон, не е решение. Възниква въпросът какво се случва с пластмасата?” казва Ангел Кочев, проектант в част „Пожарна безопасност”.
Съществуват и редица други въпроси, като например защо се приемат промени без да е решен проблемът с окачените фасади, защо остава нерешен въпросът за покривите, много по-конфликтна точка от самата фасада, какво се случва със старите панелки, които трябва да носят тази тежест – конструктивно готови ли са или се чака да се откърти един панел, за да се мисли тогава по-въпроса?
„Явно някой много бърза да се приемат тези промени, които ще се върнат като бумеранг при МРРБ и пожарната. Архитекти, проектанти и строители ще бъдат поставени в ситуация, в която няма да могат да дадат решения”, категорични са специалисти.