Във Виена 60% от жителите на града живеят в жилища, чийто наем има таван. Тези имоти са собственост на града или на организации, чиято цел е да защитава обществения интерес. Това е и причината тук средният наем да е 9.6 EUR/кв.м, докато в столици като Париж и Лондон той е 26 EUR/кв.м, а в Барселона и Копенхаген е 17 EUR/кв.м.
Близо 25% от жилищния фонд на австрийската столица е общински – 220 000 апартамента. Още 200 000 е броят на жилищата изградени от предприемачи, ангажирали се да ги отдават под наем на умерена рента в замяна на финансова помощ.
Особеното в местното законодателство е, че един път нанесъл се наемател той може да остане там доживот, независимо от промяната на доходите му. Също така законът му дава право да прехвърли договора за наем на свои роднини. Това, от своя страна, рефлектира върху свободния наемен пазар на жилища. При наличието на подобна възможност, апартаментите с по-висок наем трудно намират клиенти.
В частния сектор наемните нива са се увеличили с цели 42% за периода 2008-2016 гг. Спекулативното изкупуване на земя, което се получава в резултат на имотния бум, възпрепятства все повече изграждането на социални жилища.
В решаването на проблема се намеси общината. Тя наложи 70% от жилищата върху най-големите строителни площадки да бъдат субсидирани. Наемът им няма да надвишава 5 EUR/кв.м. Това предизвика политически спречквания като дясната опозиция окачестви мярката като „ретрограден социализъм”, която ще доведе до спад жилищното строителство.