„Обществена поръчка”. Това словосъчетание вече се превърна в синоним на думи като „проблем” и „корупция”. В последно време обект на най-силна критика е ремонтът на столичната ул. „Граф Игнатиев”. Според Камарата на архитектите в България именно обществените поръчки предопределят лошите проекти, а те водят до лошо изпълнение.
Анализ на КАБ показва, че нито се плаща достатъчно, нито на време на проектантите. В резултат обществените поръчки са незадоволителни. Коренът на проблема обаче е инженерингът. „Това е процедура, при която строителят има ангажимент да изготви проекта и да извърши строителството. Това е много удобно за общините и възложителите, тъй като преговарят само с една фирма”, обяснява заместник-председателят на УС на КАБ арх. Петкана Бакалова. Вместо възложителят (община или държава) да диктува условията на проектанта, на практика строителят извършва това. „А последният цели максимална печалба, което означава много пари за ниско качество", допълва тя.
Друг проблем е, че когато се обявява обществена поръчка двата основни критерия не са свързани с качеството на изпълнение, а със срока и цената. Арх. Бакалова дава редица примери, като най-фрапиращият е укрепване на училище в Панчарево за 4 дни. „Невъзможно и опасно!” или пък Златоград, където 44 обекта, сред които многоетажни блокове, се изпълняват за 10 дни.
Не на последно място в обществените поръчки се залагат и дискриминационни условия. „Дадена община казва „Моля ви се елате на конкурса и проектирайте без пари. Ако спечеля финансиране след 2-3 години от някоя програма, ще ви платя". Това означава, че от 100 обекта се финансират 30. Един проектант трябва да приеме, че 70% от труда му отива на боклука. Заради това под 50 фирми участват в обществените поръчки", обяснява арх. Бакалова.
Финансирането също е изпълнено с редица подводни камъни. „5% от строителната стойност се отделя за независим надзор, който е български патент и го няма в никоя друга държава от Европейския Съюз и практически елиминира проектанта в реализацията на негов проект. 2,5% от строителната стойност отива за служители на МРРБ, други 2,5% са за служители на общините, на територията на които се изпълняват проектите – още един български патент", каза арх. Петър Киряков. За него ситуацията в строителството е „антиевропейско”.
Не на последно място качеството на процеса при обществените поръчки се намалява и от непрекъснатата промяна на нормативната уредба, което е изцяло в ущърб на българския архитект. „Всички нормативни актове работят безпардонно срещу интересите на обществото и единственото обяснение за това е изключително високият праг на обществена търпимост” е мнението на арх. Емил Жечев.