В очакване на възкресението

, Вече е изградено реакторното отделение и част от машинната зала на първия енергоблокПреди години България се присъедини към конвенцията от Киото за намаляване на парниковия ефект на планетата. За добро или лошо, през последните 12 години потреблението на електричество у нас спадна драстично. Голяма част от промишлените предприятия са затворени, а много от ТЕЦ-овете работят с намалена мощност. Притиснати от икономическата криза, постепенно щяхме да се превърнем в изостанала, но екологична държава ... Както се видя напоследък, нашите управляващи активно асистират на чуждите интереси по затваряне на малките блокове в първия български АЕЦ край Козлодуй. Близките перспективи са страната ни от най-голям износител на електроенергия в района да се превърне във вносител. Наред с това ще се наложи да се увеличи и производството в термичните централи, което

неминуемо ще доведедо екологични рискове
Един от шансовете ни да успеем да се вместим в квотите за вредни емисии, отпуснати на страната ни по конвенцията от Киото, е да се опитаме да спасим 3-ти и 4-ти блок в Козлодуй и паралелно с това да доизградим втората атомна край Белене. Нейното строителство отдавна е започнало и за него вече са похарчени милиарди долари.
През 1981 г. “Енегропроект” изготвя документация за инженерно усвояване и подготовка на площадката за строителство на АЕЦ “Белене”. В края на същата година са извършени първите строителни работи - изместени са пътят Белене-Свищов, местните напоителни системи, восоковолтовите трасета на електропроводите, направени са насипите от баластра и е достигната проектната кота на площадката от 28,5 м. По този начин се гарантира зоната на бъдещата втора българска атомна централа да не бъде заливана от приижданията на Дунава. Наред с това в Белене, Свищов и Плевен са построени допълнително 2 000 апартамента. Доставено е цялото оборудване за реакторното отделение, машинната зала и дизелгенераторната станция на първия енергоблок. През май 1990 г. Бюрото на МС приема решение за ограничаване строителството на централата поради финансови проблеми. Официално

решение за спиране на строежа няма
През август 1991 г. излиза решение на кабинета за преодоляване проблемите, произтичащи от спиране изграждането на централата, но от средата на същата година на практика всякаква строителна работа на площадката е преустановена.
Основният строеж на АЕЦ “Белене” започва през 1987 г. До май 1990 г. на площадката са изградени реакторното отделение на първи блок, заготвени и монтирани са металоконструкциите на 12-те сегмента, ограждащи херметичната зона. Монтирани са почти всички колони на турбинната зала. В значителна степен на готовност са дизелгенераторните станции, специалният корпус, топлите канали.
В началото на 1990 година. експерти от фирмите Westinghouse Energy Systems, EQE Engineering и Geomatrix Consultants и Siemens - KWU съвместно със специалисти от Скопоския сеизмологичен институт правят две независими експертни оценки относно нивото на сеизмичност на площадката, както и оценка на носещата способност на строителните конструкции на реакторното отделение за блокове 1 и 2. Потвърдена е оценката за сеизмичен интензитет - осма степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. За строителните конструкции е доказан достатъчен запас на носимоспособност.
На площадката на бъдещата втора атомна българска електростанция са правени няколко проверки от МААЕ. Заключителната е извършена от 7 до 11 юли 1997 г. Тя недвусмислено потвърждават резултатите от предишните инспекции. Изводите на западните специалисти от тази най-авторитетна световна организация, занимаваща се с проблемите на ядрената енергетика, е: “От гледна точка на сеизмотектоничния и сеизмичния риск няма изключващи условия за използване на площадката “Белене” за атомна централа”. С оглед да отпаднат всякакви съмнения, че съществува “разлом под река Дунав”, НЕК възложи на Геологическия институт на БАН проучване и изготвяне на доклад “Допълнително геоложко проучване в района на АЕЦ “Белене””. Заключението на нашите експерти

отново доказасеизмичната безопасност
и пригодността на площадката за строителство на нова ядрена мощност. През март 1999 г. експерти от МААЕ проверяват и съхраняването на доставеното оборудване и дават висока оценка за състоянието му.
В първоначалните планове за централата от времето на социализма се предвижда изграждането на 4 блока с мощност от по 1000 мегавата, като на площадката е предвидено място и за още два енергоблока. От края на 90-те години се заговори, че е по-удачно да се изграждат блокове с по-малка мощност, като по този начин се подобрят възможностите за маневреност на цялата ни енергийна система. Има идея първият блок да е 640 мегаватов. Засега се обсъждат три ваиранта за продължаване реализацията на проекта. Да се изпълни първоначалният проект за 1000 мегаватов блок, като се използва почти цялото доставеното на обекта оборудване, но се внедрят други системи за управление и безопасност на ядрения реактор. Вторият вариант предвижда цялостно препроектиране на енергоблока и използване на ново оборудване, като мощността бъде по-малка от първоначално предвижданата. Третата възможност е също с изменение в проекта - базата на закупеното оборудване да се изгради блок с по-малка мощност. Заради технологичните трудности обаче този вариант изглежда най-малко вероятен.
За жалост сега на строителната площадка на АЕЦ “Белене” господства само вятърът. Оборудване за стотици милиони долари стои законсервирано под навеси. По-голямата част от него е от висококачествени материали и природата не й оказва влияние. Навремето на площадката е било построено пристанище, в което могат да акостират и морски съдове с водоизместимост до 6 хил. т. За целта водният път по река Дунав от Свищов до бъдещия АЕЦ е удълбочен. Днес обаче бъдещият ядрен порт е мъртъв. Порталният кран, който може да вдига 500-тонни товари над лимана, бездейства. Корпусът на реактора, тежащ 322 тона, произведен в чешките заводи “Шкода” по съветска технология, се съхранява в специална лека постройка в очакване да бъде монтиран на мястото му.
Дано гледката на мъртвата строителна площадка край Белене най-после стресне българските властимащи и те разберат, че поредното им престъпление срещу България ще бъде втората АЕЦ да остане недостроена. Срамно ще е за нас като нация да оставим в земята край Дунава милиардите, изхарчени досега.

Васил ТАШЕВСКИ
nanchev@sof.bg