Абсурдна съдебна сага, в която държавата продава свой имот на частни лица, а впоследствие ги осъжда да го предадат на свои съседи, че и да им платят обезщетение от 3 500 000 лв., се върти вече 20 години по българските съдилища.
Въпросният имот е хотел „Пчелина“, който е в едноименната местност между метох „Пчелина“ и шосето за Рилски манастир. В него има ресторант и няколко стаи за нощуване, уточнява Struma.bg. Хотелът е известен като сградата на ДСО „Родопа“ – бившето държавно предприятие в Дупница. Била е почивна станция на месокомбината. Въведена е в експлоатация през 1965 г., а през 1968 г. е актувана като държавна собственост. В нея са почивали работещите в предприятието до обявяването ѝ на публична продан през 1996 г.
Тогава дупничанинът Васил Кадийски я купува от държавата заедно със земята от 520 кв.м под нея. Взема я на публична продан по дело за несъстоятелност на държавното предприятие, приватизирано от „Теример“ ЕООД – Дупница. Превежда парите в държавния бюджет. Окръжен съд – Кюстендил разрешава продажбата и по-късно вписва сделката в „Държавен вестник”.
През следващите 10 г. сградата е модернизирана и обзаведена от Велислав и Милен Кадийски и работи като хотел с ресторант.
Неприятностите за собствениците започват през 1992 г., когато тогавашният игумен на Рилския манастир Йоан решава, че трябва да върне всички земи на манастира, които не са били възстановени на братството, тоест са изпаднали от списъка след одържавяването на манастирските имоти през 1961 г. и връщането им в собственост на братството през 1991 г.
В книгата, издадена от Рилския манастир миналата година, монасите си признават, че хотел „Пчелина“ всъщност няма нищо общо със старата магерница
Игуменът настоява междуведомствени комисии да опишат незаконното според него строителство в района на манастира, извършено на манастирски земи по времето на соца, и същото да бъде премахнато.
В дългия списък с бунгала, павилиони, санаториуми, почивни бази и хотели, построени на манастирски земи, игуменът включва и хотел „Пчелина“. Малко по-късно той обаче сам ревизира искането си хотелът да бъде съборен и обявява, че иска друго – той да бъде върнат на манастира, защото бил част от съседния метох „Пчелина“. Метохът е архитектурен ансамбъл от сгради, паметник на културата под егидата на ЮНЕСКО, и е отделен с ограда и подпорна стена от хотела, но според Йоан хотелът е не в съседство, а е част от метоха. Развива и твърдението, че преди години Министерството на културата я дало на дупнишкото предприятие да я ползва за почивка на работниците, а „Родопа“ вместо да я върнат след 1991 г. на манастира, взели, че я продали. Министерството на културата отрича в съда да е вземало сграда от метоха и въобще да има нещо общо с държавното предприятие ДСО „Родопа“, и понеже манастирът опитва да докаже собственост върху сградата на хотела само с вещи лица, през 2003 г. Окръжен съд – Кюстендил отхвърля иска на Рилския манастир спрямо хотел „Пчелина“. Мотивът на съда е, че Рилската света обител не представя никакъв документ за собственост върху сградата.
Манастирът обжалва решението пред Апелативен съд и този път вади на бял свят документ – единственият документ Опис №8, в който през 1961 г. са описани всички одържавени сгради на манастира. В него хотел „Пчелина“ липсва, защото нито една сграда в метоха по параметри не отговаря на него, но според бившия игумен той е вписан под т. 65. Това е имот в рамките на метох „Пчелина“ и всъщност е най-старата негова сграда. Представлявала е жилищна сграда, складове и канцеларии, т.нар. магерница. В описа е посочен като „полумасивна постройка на каменни основи, покрита със стари керемиди, строена 1805 г.“.
Магерницата е с различна квадратура от тази на хотела, в кадастралните карти двете сгради имат различни идентификационни номера, но това не пречи на игумена да поддържа становището си за идентичност на двете сгради. В хода на процеса за твърдението му от решаващо значение се оказва експертизата на вещото лице Александър Григоров, дадено през 2010 г. пред САС. Григоров представя експертиза не въз основа на оглед на място, а на база аерофотоснимки, правени през 1966 г. В заключението си за идентичност на двете сгради – старата магерница и бившата почивна станция, той не обръща никакво внимание на различната квадратура и значителната отдалеченост на двете сгради една от друга, позовава се на кубатурата на постройките, с каквато мерна единица са записани повечето от сградите в Опис №8. С няколко аритметични грешки Григоров успява да натамъни двете кубатури и това се оказва достатъчно основание на върховните магистрати да постановят, че иде реч за една и съща сграда, тоест хотелът е бившата магерница.
20-годишната съдебна сага няколко пъти стига до София, разглежда се в САС и ВКС, още толкова пъти е връщана и в кюстендилския съд, за да се стигне до 2016 г., когато Кадийски губят окончателно делото.
Желязната логика на върховните магистрати е, че в акта за държавна собственост на бившата почивна станция е записано „Рилски манастир“, което автоматично означава, че това е бивша манастирска собственост.
Братята затварят хотела, но продължават да търсят справедливост. И едва през 2021 г. те получават писмо от Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата, което е категорично – 2-те сгради са различни, магерницата е строена през 1805 г., върната е на Рилския манастир, още се намира в метоха и няма нищо общо с бившата почивна станция на „Родопа“, която се намира извън метоха и е на няколко десетки метра от нея.
Неочаквана „помощ“ идва и от самия Рилски манастир, който миналата година издаде книга със заглавие „Рилски манастир в най-новото време 1944-2019 г., политика, идеология, вяра“, лично промотирана от настоящия игумен Евлогий. За написването ѝ е използвана информация от архива на Рилския манастир. На стр. 89 в нея е записано: „Не по-малко неприятности за манастирското братство поражда и положението на метоха „Пчелина“. През 1956 г. там е построена масивна сграда на ДЗС в с. Рила с разрешение на Околийския народен съвет – гр. Ст. Димитров“. Тоест авторът в прав текст признава, че сградата на „Родопа“ е строена не от манастира през 1805 г., а от ДЗС – Рила през 1956 г.
Преди няколко месеца идва и третото доказателство в подкрепа на братя Кадийски – копия на данъчна декларация по ЗМДТ, където новият игумен на Рилския манастир Евлогий декларира пред данъчните власти получения по съдебен път хотел „Пчелина“, изрично посочвайки, че сградата е построена през 1958 г.
Успоредно с това игуменът отправя и покана до Кадийски да му изплатят невероятната сума от 3 500 000 лв. като пропуснати за манастира ползи от 1996 г. до днес.
Новите доказателства дават основание на братята да пуснат нова жалба до Главна прокуратура, където тече досъдебно производство. За да облекчат държавното обвинение, те го насочват да изиска намиращите се в манастира инвентарни книги на манастирските имоти и тези на бившия Национален музей Рилски манастир, какъвто е манастирът по времето на социализма, за да се съпоставят двата имота.
„Йоан скалъпи тази лъжа, сега новият игумен Евлогий я поддържа – коментираха пред „Струма“ братя Кадийски. – Обръщаме се към вас, за да може нашият случай да стане обществено достояние и да се разбере, че под черните монашески раса не се крият светци, а обикновени граждани с всички присъщи им човешки недостатъци, сред които е и алчността“.