Къщата, която виждате на снимката, ще бъде съборена. Тя се намира на ъгъла на улиците "Ангел Кънчев" и "Цар Самуил", в непосредствена близост до Четвъртък пазара. Жилищната сграда е строена в началото на 20-ти век, а архитектурата ѝ е типична за за времето, когато Пловдив вече е имал европейска визия. В района са живели предимно еврейски семейства, припомнят възрастни хора от квартала, пише TrafficNews.
На мястото на фамилната къща вероятно ще изникне поредната безлична кооперация. Така, както това се случи на десетки места в центъра на града. Въпросната къща не е включена в списъка с паметници на културата и на тази база, собственикът може да прави с нея каквото желае, стига да спазва закона.
От район "Централен" вече са одобрили проектите за събаряне, тъй като районната администрация няма законов начин да откаже. В техните възможности е да съгласуват как къщата ще бъде съборена безопасно и как ще се извозят строителните отпадъци.
В Пловдив има още поне 350 сгради, които са оставени на произвола на съдбата или по-скоро на благоволението на собствениците им. Преди две години главният архитект на Пловдив Димитър Ахрянов съобщи, че е създадено звено, което да обследва и картотекира сградите с историческа и архитектурна стойност, но не са паметници на културата. Създадена е интерактивна карта, върху която са нанесени всички сгради, които биха могли да бъдат паметници на културата. Това обаче по -никакъв начин не помага на самите сгради, защото това, че фигурират в някакъв пожелателен списък, в никакъв случай не ги предпазва от събаряне. Затова не бива да се изненадвате ако видите някоя от 100- годишните къщи на ул. "Иван Вазов", "Антим I" или "Велико Търново" подготвени за събаряне. Ако държавата не се намеси спешно и сложи някакъв мораториум, поне временно, докато се изготвят новите регистри, ще загубим голяма част от архитуктурното си наследство.
Подобен казус имаше преди броени дни и в столицата, където стара къща на ул. "Велико Търново", извадена по необясними причини от списъка с паметници на културата, бе съборена.
Наличните данни за къщите - паметници не са дигитализирани и това допълнително затруднява процеса, тъй като НИНКН декларира обекти като недвижими културни ценности, но издаването на статут и на режими на защита на сградата изисква допълнителна проучвателна работа.
Необходима е и спешна, ама наистина СПЕШНА промяна в Закона за културното наследство, защото ако сега не бъде направена, след няколко години, той ще бъде абсолютно безпредметен.
Запазването и реставрацията на архитектурните ни паметници играят ключова роля в културния пейзаж на градовете. Старите сгради пазят историята и допринасят за повече уважение към тези, живели в различно време и общество. Архитектурните паметници изграждат гордост към нашето минало и наследство, създават дух и чар в кварталите, в които се намират. Също така точно тези стари сгради привличат туристи и тяхното опазване е ключово за развитието и просперитета на местната икономика и туризъм.
Предполагам, че българските депутати, излизайки в чужбина, предпочитат да се снимат в пред сградите - шедоьоври в Париж, Рим, Барселона, Фроленция, Дъблин, Виена и пр, вместо пред някой нов жилищен комплекс във въпросните градове. Едва ли можем да очакваме да впечтлим туристите, които идват под тепетата с "Гербери", "Орхидеи" , "Гардъни" и други подобни чудеса на съвременната архитектура.