, Отначало схемата ще се прилага за 35 обекта. После моделът може да се приложи и за по-крупни проектиПокрай скандалите около приватизацията на Булгартабак и БТК и затварянето на четирите блока на Козлодуй някак тихомълком кабинетът отвори нова възможност за изключително доходоносен бизнес за едрите предприемачи у нас. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) вече е готово с проект за Национална програма за енергийно оползотворяване на водните ресурси в системата на водоснабдяването, която вече е съгласувана с повечето ведомства и се очаква да бъде внесена за утвърждаване и одобрение още на някое от първите заседания на кабинета през 2003 г.
Простичко казано, дава се зелена улица на строежа на частни ВЕЦ-ове, токът от които ще се изкупува от НЕК. Освен това миниелектроцентралите ще се изграждат по вече съществуващи водоснабдителни системи. Тези две преимущества - готова инфраструктура и гарантирано изкупуване на еленергията, автоматично превръщат бъдещите съоръжения в апетитен залък - инвестицията не е много голяма, изплаща се за сравнително кратък период и след това носи само дивиденти. Проектът за национална програма включва
35 възможностиза строителство
на малки водноелектрически централи по вече изградени водоснабдителни системи в страната. Налице са детайлен анализ и класификация на обектите, реализацията на които може да стартира. Текстът на документа не се изчерпва с малките обекти. Той е отворен и така се дава възможност за изграждане на аналогични по-крупни обекти в бъдеще, обясняват от МРРБ. Всъщност въпросната Национална програма налага схема, по която държавата, или общините (взависимост от собствеността във ВиК-дружеството) ще оправомощават частниците да градят и стопанисват подобни обекти. Целта е да се избегне съществуващият натиск на местно ниво върху общините и ВиК-фирмите и да се регламентира както законодателно, така и технически реализацията на проектите.
Самите водни централи ще бъдат с мощност до 5 мегавата. Тъй като обектите са твърде малки, не се изискват специални разрешителни за изграждането им или лицензи за производството на електрическа енергия. Повечето от тях са със среден срок на откупуване 5-6 години - сравнително къс период за инвестиция в хидросъоръжение. Най-голямото преимущество е вече изградената водоснабдителна система. Задължение на бъдещите собственици е да построят единствено миницентралата, да възвърнат вложението си и оттам нататък да започнат да реализират печалби.
Централи се планира да има в Благоевградско, Сливен, смолянското село Мугла, при язовир Камчия, в Якоруда, на Предела, в Дупница, в Кърджали, Сандански, Стара Загора, Кюстендил, Монтана и др. Специалистите вече са разчели параметрите, обработената годишна водна маса, годишното енергийно производство и нужните инвестиции за всеки от 35-те обекта.
На база на сега действащото законодателство (Законът за водите, Законът за държавната и за общинската собственост, Законът за концесиите, Законът за електроенергията и други нормативни документи, които касаят реализацията на подобни енергосъоръжения) програмата определя и начините за навлизане на частния сектор в тази ниша - концесия или смесено предприятие.
Смесеното предприятие
се структурира съгласно Търговския закон и според запознати е по-лесно приложимият вариант. За разлика от концесията, моделът е сравнително прост, с ясни ангажименти за всяка от страните (инвеститорът, ВиК-дружеството със собствеността си върху изградената водоснабдителна система, респективно държавата или общините). Подготвителната работа за участие в конкурс за определяне на инвеститора е сравнително по-лека - правят се проучвания, изготвят се съответните идейни проекти и се преминава към процедурата за избор на инвеститор. Самите проекти също се реализират бързо, а изискванията към кандидатите са ясно определени - финансова стабилност, опит в подобни проекти и т. н. След като желаещите да построят и експлоатират мини-ВЕЦ заявят намеренията си пред съответното министерство, или община (взависимост от собствеността във ВиК-дружеството), по определени критерии се избира най-добрата оферта и се прави съответният джойнт-венчър с местната ВиК-фирма. Инвестицията в съоръжението се изплаща за около петилетка с приходите от тока, който частникът продава на държавата. Постъпления има и за ВиК-дружеството, което държи вече изградената водоснабдителна система. Така то ще може да заделя по-сериозни инвестиции за подмяна и реконструкция на мрежата, което в перспектива означава по-малко загуби и понижаване на цените на водата и на предлаганите от дружеството услуги, обясняват от МРРБ. Освен това, този модел гарантира постоянни постъпления в държавната или в общинските каси, продължават оттам и дават за пример стартиралия пилотен проект на територията на община Севлиево, където има изграден мини-ВЕЦ на съществуващ водопровод.
Концесията
е другият вариант, който обаче е по-муден и с повече бюрократични спънки. При този тип договаряне участват МРРБ с водоснабдителните си системи и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси (МЕЕР), което се задължава да изкупува чрез НЕК произведената електроенергия. Недостатъците на концесионирането в българския му вариант са известни на всички - подготовка на тежка документация, която отнема доста време, изготвяне на концесионни анализи по отношение на инвестициите и изпълнението, наличие на гратисни периоди и не ан последно място определяне срока на концесията. Вероятно моделът ще се прилага при по-крупни обекти, от които са интересуват чужди инвеститори, прогнозират експертите. Апетити към изграждане и стопанисване на подобни съоръжения проявяват почти всички чужди кандидат-концесионери на ВиК-дружествата в страната, а не липсва интерес и от страна на нашенски предприемачи. Те обаче едва ли ще успеят да грабнат по-атрактивните парчета от 35-те, ако не разчитат на евентуални политически протекции. Що се отнася до големите обекти, които предстои да се изграждат, като тези на язовир “Черни Осъм” или “Луда Яна”, шансовете на българските бизнесмени клонят към абсолютната нула.
Виолета СТОЕВА
stoeva@sof.bg
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.