С проблемите около дългогодишните жилищни спестители се сблъсква вече пето правителство от началото на прехода, без да броим служебните. 315 112 души е общият брой на притежателите на лихвоточки. Според досегашната законова уредба 214 768 от тях няма да получат нищо. През 1990 г. бяха изготвени списъци на титулярите, които трябва да бъдат компенсирани. В тях са включени 100 344 души. Те бяха подбирани на следния принцип - влогът им да е най-малко петгодишен към 31 декември 1990 г., да нямат собствен недвигжим имот, личното им имущество да не е над 15 хил. лв. (цифрата е според актуализираната наредба на правителството във връзка с деноминацията) и да не са прехвърляли апартамент след 1981 г. Останалите не влязоха в списъците за компенсиране, тъй като са разполагали със собствено жилище. До края на 1992 г. включените в списъците за компенсиране имаха възможност да прехвърлят правата си по жилищноспестовни влогове на роднини и наследници.
През април 2001 година Законът за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с дългогодишни спестовни влогове бе променен. Новите текстове определят като крайно нуждаещи се хората, чието имущество не надхвърля 15 000 лева. Само те имат право да бъдат настанени в държавни или общински жилища с предимство.
Жилища, вили, земи, парични влогове, акции, дивиденти, произведения на изкуството, филателия, нумизматика, превозни средства, фабрики, ателиета или други основни и оборотни фондове се считат за недвижимо имущество, което се включва в сметката при определянето дали гражданинът е крайно нуждаещ се. И земеделските земи - собственост на притежателите на лихвоточки, вече се определят по текущи пазарни цени, а не по наредбата за цените на земите.
С поправките в закона “Лучников” правоимащите притежатели на лихвоточки получиха още една възможност - да ги заменят с
жилищни компенсаторни записи.
Тези книжа са с твърде тесен обхват - с тях могат да се купуват само общински и държавни жилища и парцели, предназначени за жилищно строителство. Те нямат обхвата на останалите компенсаторни записи и с тях не може да се участва в приватизацията. Това ги прави не особено атрактивни за потенциални вложители.
Ако правоимащите по чл. 3 от Закона за дългогодишните жилищни вложители са пропуснали срока за преобразуване на лихвоточките им в жилищни компенсаторни записи или не са пожелали да го направят, остава възможността те да получат
обезщетение
от Националния компенсационен жилищен фонд - по 0,03 лв. за лихвоточка. Тоест, ако правоимащият има 50 000 лихвочисла, той може да получи 1500 лв. Спестовните числа никога не се променят. Управителният съвет на фонда може да променя размера на обезщетението.
За разлика от опростената процедура за издаването на компенсаторните записи тук нещата се движат ориенталски бавно. Средствата могат да се получат едва след представянето на договор за покупко-продажба на недвижим имот, разрешение за строеж или нотариален акт. Ако освен това правоимащият е наред в списъка на общината, фондът превежда парите на банка ДСК и тя ги изплаща. Няма фиксиран срок за получаването на средствата. Колко бързо ще ги получи правоимащият зависи от това, дали във фонда има добри финансови постъпления. Практиката сочи, че в най-добрият случай парите могат да се получат за около 30 дни след подаването на молбата. Ако във фонда няма пари, чакането може да се проточи с месеци. В този смисъл на средствата не може да се разчита за срочно финализиране на сделки.
Ако правоимащият кандидатства за покупка на общински имот, задължително трябва да бъде наред в списъка. Това задължение отпада, ако става дума за покупка на жилище от частно лице. Тук вече се разчита на шанса - фондът да разполага със средства, за да изплати исканата сума.
Доколкото Националният компенсаторен жилищен фонд зависи изцяло от субсидията от държавния бюджет, лесно е да се отгатне, че той страда от
хроничен недостиг на средства.
До 1998 година нешата стояха по-иначе. Тогава във фонда освен субсидията влизаха като приход и част от местните данъци и такси и средства от фонд “Жилищно строителство” на държавните предприятия и бюджетните учреждения. Затова и получаването на обезщетенията дотогава не беше такъв проблем.
Законът не поставя краен срок за предявяване на иск за получаване на компенсациите. Хората имат право и след години да отидат с нотариалния акт за новозакупено жилище в местната комисия и да поискат компенсациите си. Ако местните комисии нямат необходимата сума по сметката си, ги препращат към централата на фонда в София. Тук отново се проверяват основанията на кандидата за искането и чак след това се изплаща исканата сума.
5500 души от цялата страна са си получили парите според лихвоточките през миналата година, съобщи Гаврил Митов, шеф на Националния компенсационен жилищен фонд. За това е похарчен целият годишен бюджет на фонда, който е бил 18 млн. лв. 3120 лв. средно е получил всеки бивш вложител в ДСК при сдобиването си с жилище.
За тази година от фонда са поискали бюджетна субсидия в размер на над 20 млн. лв., но от Министерството на финансите са им отпуснали миналогодишната сума.
В София броят на правоимащите жилищни спестители по отчетни данни за 2001 г. е 28 183 души, каза Гаврил Митов. За 9 години са осребрени “лихвонулите” на около половината от тях.
Въпреки напъните на няколко правителства решението на проблема с дългогодишните жилищноспестовни влогове едва ли ще бъде намерено скоро.
Виолета СТОЕВА
stoeva@sof.bg
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.