Много жилища имат проблеми с мухъла и конденза

, В някои стари сгради мухълът се появява след преминавене на абонатите на топлинно счетоводство, защото тогава радиаторите не работят непрекъснатоОсновната причина за поява на кондензната влага и мухъл върху стените и тавана на помещенията е спадането на повърхностна им температура (или на някои техни части) под температурата на оросяване за съответната относителна влажност на въздуха.
При по-старите сгради проблемът възниква главно в резултат от недостиг на топлоизолационна способност на ограждащите конструкции, особено в районите на т.н. топлинни мостове - специфични участъци с висока топлопроводност - фасадните греди и колони. Парадоксално е, но този дефект на старото строителство се компенсираше от друг недостатък - високата въздухопроницаемост на дървената дограмата. Ненужно големият въздухообмен през фугите на балконските врати и прозорци водеше до големи топлинни загуби, но не позволяваше влажността на въздуха в помещенията да се повишава особено много. По този начин и условията за конденз се ограничаваха.
При подмяна на старата дограма с алуминиева или пластмасова, притежаващи много по-ниска въздухопроницаемост, кондензът и мухълът се появяваха в помещения, където подобен проблем преди не е съществувал. Образно казано, “вместо да се изпишат вежди, се избождаха очи”, а

скъпите инвестиции „отиваха на вятъра“,
тъй като големи части от помещенията бързо се покриваха с мухъл.
За съжаление, напоследък нарастват оплакванията за поява на конденз и мухъл от обитателите на новопостроени сгради. Как да си обясним този факт, след като изискванията за топлоизолация нараснаха драстично и нормативите изискват задължителен контрол на изолационната способност и вътрешната повърхностна температура при наличие на “топлинен мост”?
Проблемът с конденза възниква при новите сгради главно поради тяхната геометрична конфигурация. Стремежът да се застрои максимално строителното петно води до предвиждането на еркери и терасовидни отстъпи, имащи малка топловъзприемаща и голяма топлоотдаваща повърхност. Това води до повишени топлинни загуби, вследствие на което вътрешната повърхностна температура спада значително в сравнение с останалата част от стените и таваните. Особено тежък е случаят, когато тази конфигурация се комбинира и с отстъп на горния етаж. Възникналата ситуация създава идеални условия за конденз и той не закъснява, а с него се появява и мухъл.
Допълнителни фактори, активиращи конденза и мухъла, са:
- нередовното проветряване на помещенията от обитателите, вследствие на което влажността нараства драстично над нормативната (особено когато дограмата е алуминиева или пластмасова);
- приложение на алуминиева дограма без термомост;
- употребата на битова газ за готвене и отопление;
- големи разлики на температурата в помещенията през различните части на денонощието (контролиран или неконтролиран нестационарен режим на отопление);
- съседство с неотоплявани жилища и помещения (при централно отопление - жилища с изключено отопление).
Едно от решенията на проблема е покритието “Термошилд”. По своя физико-фимичен състав то не се отличава особено много от обикновените латексни бои.

Разликата е в изолационния агент,
който “Термошилд” съдържа - керамичните вакуумни микрокапсули, практически нулевата му влагопоглъщаемост и активните противоплесенни добавки. Естествено, и в безкомпромисното качество на всички компоненти.
По-интересни са обаче характеристиките от гледна точка на строителната топлотехника. “Термошилд” се отнася към групата на топлотехническите покрития с ниска топлопроницаемост, които ограничават топлопреминаването, като повишават чувствително и контактната темтература на стенната повърхност, върху която са нанесени.
Представа за това, каква контактна температура осигуряват най-популярните строителни материали, дава таблицата. На нея са посочени коефициентите на топлопроницаемост на тези материали, а също така и каква контактна температура се формира за всеки един от тях (температура на материала 18oC) при допир на човешка ръка (приета за 30oC)
Всеки, докоснал се до “Термошилд”, може да потвърди данните от таблицата. Контатактната му температура е най-висока, по-висока дори от традиционно считаните за “топли” материали като дървото и мокета. Температурната разлика в сравнение с най-често прилаганото стенно покритие - латексната боя - е над 4,5oC в полза на “Термошилд”. Аналогична е констатацията и при термографски анализ на контактна зона с въздушна среда. Ниската топлопроницаемост на “Термошилд” обуславя през зимния период висока контактна температура с вътрешния въздух, като по този начин се ограничават условията за поява на конденз и мухъл.
За да се постигне този ефект, този тип покритие следва да бъде нанесено върху всички участъци на стените и тавана, където се констатира или се очаква понижена повърхностна температура. Необходимата дебелина е в границите 0,3 - 0,45 mm (две -три ръце), а в ъгловите части на помещенията - до 0,6 mm (предварително нансяне с четка).
Често пъти кондензът и мухълът се регистрират обикновено в по-късна фаза, когато последствията са очевидни. Все пак, колкото по-рано се предприемат необходимите действия, толкова по-малки ще са пораженията върху конструкцията на сградата и върху здравето на обитателите. А ремонтът ще е по-евтин. За да бъде ефектът траен, прилагайте формулата: “Термошилд” плюс редовно проветряване на помещенията.

Арх. Огнян СИМОВ
преподавател в УАСГ