„Не земетресенията, а сградите убиват хората“! Кога, къде и с каква сила ще има земетресение е въпрос, чийто отговор никой не знае. Това е едно от най-тежките природни бедствия, което може да причини смъртта на хиляди хора, както и видяхме от случилото се в съседна Турция и в Сирия. Хората и правителствата обаче, могат да направят много неща, за да се минимизират броят на човешките жертви, материалните щети, здравните, икономическите и социалните последици. Едно от тези неща, е изготвянето на карта за сеизмичния хазарт/риск.
През 2018 г. методика за анализ, оценка и картографиране на сеизмичния риск е изготвена с европейски средства и предоставена на Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ). Дейностите по изготвянето на самата карта, обаче са спрени, независимо, че по европейска директива България като член на Европейския съюз трябва да има такава до 2025 г.
Основният проблем е липсата на т.нар. паспорти на старите сгради. Известно е, че при нанасяне на сграда в кадастралната карта, документацията се придружава и от копие на техническия паспорт, но това пак е за новопостроени сгради. „Методиката, която е част от изготвянето на картата за сеизмичния риск отчита, че тези паспорти са налични на 100% и това е даденост. Тези паспорти за частните сгради трябва да ги направят собствениците. Последните трябва да го възложат на група от строителни специалисти. Срокът за изготвянето на тези паспорти обаче беше отложен от министър Комитова до 2032 г.“, припомня инж. Валентин Йовев, бивш заместник-министър на регионалното развитие, специално за читателите на ФАКТИ. „2032 г. ще дойде утре и положението с паспортите ще бъде същото, ама нали да се харесаме на хората…“, коментира той.
С въпросния технически паспорт към момента разполагат всички нови сгради, както и санираните с европейски средства и държавно финансиране. Възможно е изготвянето на паспорти на старите сгради да започне по вид конструкция. Така например, обследването и изготвянето на паспорти може да започне с панелните сгради, които са най-висок процент от жилищния сграден фонд в страната. Също така повечето панелни блокове разполагат с документация, която се намира в архива на Направление „Архитектура и градоустройство“, що се отнася до София.
„Методиката, която изготвихме и е утвърдена със заповед на министър Нанков, е близо 170 страници, а цената ѝ е близо 1 млн. лв. След това трябваше да се изготви картата на сеизмичната уязвимост на сградите. Това има пряко отношение към живота“, казва инж. Йовев.
Той припомня за работата на българската група експерти след земетресението в Албания на 26 ноември 2019 г. с магнитуд 6.4 по скалата на Рихтер, чийто епицентър беше в северозападната част на страната. От там експертите ни се връщат с много снимков материал, на базата на които правят ключови анализи. „Там също доста от сградите не са имали нито паспорти, нито каквато и да е документация, което ги е затруднило да определят дали дадена сграда е годна за обитаване и дали би издържала при вторични трусове или не. Правили са само визуален оглед, а през това време докато експертите обикалят сградите, хората са извадени навън на студа. Липсата на документация затрудняват експертите да кажат дали дадена пукнатина е повърхностна или има конструктивни изменения, тъй като липсва паспорт, в който се посочва и конструкцията на сградата и нейната сеизмична осигуреност“, казва инж. Йовев. Основният извод, който е направен от българските експерти там, е че стоманобетонните сгради почти не са били засегнати от земетресението, докато повечето с тухлени колони и стени, някои от които дори не са имали и щурцове (бел. ред. гредата, която трябва да крепи отвора на прозорците или вратите) са със сериозни, а някои от тях с непоправими повреди
„Виждаме колко са жертвите. Няма гаранция, че в България няма да има подобно земетресение. Разбира се, нашето строителство е далеч по-добро и това се потвърждава от всички специалисти. Също така земетресението в Перник показа доста добра сеизмична устойчивост, но това не значи че трябва да сме спокойни. След като методиката беше изготвена, картата, макар и експериментално, трябваше да бъде направена за един или два града“, коментира инж. Йовев, който смята, че Агенцията по геодезия, картография и кадастър е можела да управлява подобен проект за изготвяне на карта за сеизмичен риск, още повече че се явява и някакъв централен регистър/архивар на паспортите на сградите, които са в електронен вид и най-вероятно трябва да се направи надграждане на електронната система на кадастъра КАИС с нови функционалности.
Подобна карта е много важна за органите, ангажирани с геозащита и други защитни функции, защото в подобен критичен момент ще знаят как да реагират най-адекватно и с какъв ресурс да разполагат. В нея са посочени също така начин на евакуация, какви спасителни действия е необходимо да се предприемат, колко е очакваният брой на жертвите, ранените, какви са очакваните социално-икономическите последици , тук има и геоложки риск (свлачища, срутища) и.т.н. „Според мен, ние нямаме никаква предварителна подготовка – ако стане ще му мислим“, заключава инж. Йовев.
Друг не по-малко важен въпрос е кой ще изработи подобна карта. Вариантът е с обществена поръчка, но досега у нас няма фирма или дори консорциум, която да се занимавала с подобен род дейност и пак трябва да се обърнем към науката, превъплатена в практиката – т.е.към колектив от тези хора, които разбират от тази работа – геолози, сеизмолози, картографи, еколози, социолози, икономисти, учени от ТУ, от УАСГ, от МГУ, от БАН и разбира се от много други! 2025 г. чука на вратата, карта няма – санкции от страна на ЕС вероятно ще има, но по-важното е какво се случва с хората, в случай че не дай си Боже се случи силно земетресение.