Господин Никифоров, какви са конкретните стъпки, които МРРБ предприема за привличане на частни инвестиции във ВиК сектора?
- Секторът трябва да бъде така преструктуриран, че да има интерес от частните инвеститори. Каквото и законодателство да разработим, ако секторът не ги привлече, те няма да дойдат. Не е достатъчно да кажем: Ето заповядайте, господа инвеститори. До 1 януари 2005 г. трябва да бъде приет законът за водния регулатор. Тогава трябва да започне да функционира комисията. На нея й е необходим определен период от време за изработване на подзаконовите нормативни актове.
Ще се съобрази ли бъдещият регулатор със завареното положение на частна собственост въвВиК дружествата?
- Основната цел на регулатора е не да разглежда видовете собственост, а да създаде еднакви правила независимо от различната собственост. Разбира се, завареното положение ще се отчете, но всички ще трябва да се приспособят и да работят при еднакви условия. Всъщност в България нямаме частни активи във ВиК сектора - има само една концесия в София. Операторите ще трябва да изготвят 5-годишен бизнесплан, който ще обхваща цялата му дейност по инвестиции, подобряване на инфраструктурата в района, като предварително ще му бъдат зададени по определени показатели какво качество на услугата трябва да достигне през този период. На базата на бизнесплана водният оператор ще формулира каква цена на услугата ще има за следващите години спрямо качеството, което ще достигне, и инвестициите, които ще направи, а регулаторната комисия съответно ще го разгледа и ще се произнесе. За тази цел е необходимо да се разработят две наредби към закона - за качеството на услугите и за образуване на цените.
Да разбирам ли, че водният регулатор ще има и санкционираща роля по отношение на параметрите, по които се формира крайната цена на водата, защото всички знаем, че загубите по мрежата в крайна сметка се калкулират в сметките на потребителите?
- Навсякъде загубите в продукцията се калкулират в крайната цена - това важи и за топлофикациите, електроенергията и пр. Проблемът е в начина, по който се отчитат загубите - само в процентно изражение. Това означава, че без да се променя като обем водата, която се губи по мрежата, ако намалява количеството на потребената вода, то автоматично загубите ще се увеличат процентно. И тази разлика може да стигне до 30-40% повече, без реалното количество на водата, която се губи по мрежата, да се е увеличило. Затова министерството предложи загубите да се отчитат не само в проценти, а така, както се прави в редица европейски страни - в натурно изражение, определени на 1 км дължина от водопреносната мрежа за определен период от време. В момента разработваме методика за определяне на допустимите загуби на вода и въз основа на нея за всяко дружество ще се определи какво количество вода е допустимо да се отчете като загуба.
Ще бъде ли предвиден таван за загубите, които ще може да се калкулират в крайната цена на потребителите?
- Има едно т. нар. икономично ниво на загубите, което определя граница, под която намаляването на загубите става нерентабилно. Под него инвестициите за намаляване на количествата, изтичащи по водопреносната мрежа, примерно с 5%, са толкова големи, че надвишават разходите за експлоатация. Навсякъде по света има големи градове, като Ню Йорк например, където се отчитат сравнително високи загуби на вода спрямо други населени места в същия район. Изчисленията при тях сочат, че е по-нерентабилно да се разкопаят улиците, под които има и много връзки за комуникация, за да се ремонтира водопроводът. Има методика, по която се изчислява това икономично ниво, и то ще бъде определено индивидуално за всяко отделно дружество. То ще бъде елемент от бизнесплана и дружествата ще трябва да го защитят пред регулатора. Загубите на вода са част от качеството на услугата, която новият закон обвързва с крайната цена.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.