Валентин Съйков, член на управителния съвет на Националното сдружение Недвижими имоти и управител на Имоти:
На свободния пазар на недвижимите имоти този въпрос винаги е стоял и е предизвиквал спорове не само между клиенти и брокери, но и между всички, които са се смятали за специалисти в областта на недвижимите имоти. Логично е всички площи да влизат в акта за собственост, защото те струват пари. Един квадратен метър застроена площ си има съответната строителна стойност. Когато става въпрос за ново строителство, то имотът почти винаги се продава, както се казва, на шпакловка и замазка, а нейната себестойност е еднаква - и вътре в стаята, и на стълбището.
Некоректно е да се прави противопоставяне между различните видове квадратура, защото, когато една сграда се строи, предприемачът прави сметка за целия инвестиционен процес. Доскоро практиката беше строителите за своя сметка да изграждат трафопостове и да захранват сградата с комуникации - кабели, водопровод и канализация, които струват много пари. Тези разходи, данъците, както и себестойността на земята се разхвърлят върху всеки кв. м застроена площ.
И по тази причина е нормално и логично цената на имота да се оферира на квадратен метър върху цялата застроена площ. В противен случай купувачът няма да плати по-малко, защото няма инвеститор, който да строи под себестойността и да продава на загуба. Ако примерно тези 15% идеални части, върху които в момента се разхвърлят разходите за построяването на сградата, се извадят от реалната жилищна площ, то цената на квадратния метър застроена площ ще се покачи със същите 15%.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.