Липсата на кадастър ще спъне усвояването на парите от ЕС

Липсата на кадастър в България и проблемите с доказването на обработваемата земеделска земя може да спъне усвояването на субсидиите от Европейския съюз (ЕС) за селското стопанство. Това обяви зам.-министърът на земеделието и горите Меглена Плугчиева по време на провелата се конференция "Евроинтеграцията и предизвикателствата към българското земеделие". Самите производители след 2007 г. трябва да доказват колко земя обработват, за да получават помощи. Те ще са длъжни да представят пред Разплащателната агенция (която предстои да бъде създадена) документи за собственост на имотите или договори за аренда, които да бъдат нотариално заверени с подписите на собствениците. При липсата на такива документи няма да се отпускат субсидии, обясни Плугчиева. Представянето на доказателства за обработването на земята само чрез данъчни декларации няма да свърши работа и никой няма да получи цент от разплащателната агенция, допълни тя.

В бъдещия кадастър и имотен регистър трябва да бъдат систематично подредени и описани всички недвижими имоти в страната. Те ще съдържат пълната и точна информация за границите и местоположението на имотите, основните им количествени и качествени характеристики, юридическите права и ограниченията. През последните години имаше няколко неуспешни опита за създаването на кадастър. В момента има общ проект за изграждането на такъв между министерствата на правосъдието, регионалното развитие и благоустройството и земеделието. Той ще се подпомага от Световната банка и трябва да бъде готов до 2007 г. Стартирането му вече закъснява, а е необходимо спешно да бъде направен кадастър, и то преди присъединяването на страната в ЕС, твърди Плугчиева. Тя даде за пример Словакия, която е направила сателитни снимки на цялата си територия и така е получила реална представа за обработваемите площи, тъй като и там стопаните не ги декларирали изцяло.

Освен това държавата трябва да вземе решение какъв ще бъде минималният размер на обработваемата земя, за който ще се отпускат субсидии. ЕС допуска за долна граница 0.3 хектара (3 декара), а като горна - 1 хектар (10 декара). Повечето страни в общността са възприели втория вариант за минимална граница. Само Кипър е приела 0.3 хектара. Ако вземем същия размер като Кипър, субсидии от ЕС няма да могат да получават стопаните, които обработват под този праг, каза Меглена Плугчиева. Те трябва да бъдат идентифицирани и да се извадят от финансовата подкрепа.

Според Плугчиева за по-малките стопанства държавата ще трябва да измисли механизъм, по който да ги подпомага, за да се развиват като пазарни. Земеделски производители и преработватели смятат, че трябва да се възприеме за минимален размер на подпомагане от ЕС - 1 хектар, ако страната иска да развива мощно селско стопанство с едри ферми и конкурентоспособна продукция. Също така България трябва да избере от 2007 г. каква схема за директни плащания ще прилага - на хектар или на ферма. Страната договори в преговорите по глава "Земеделие" преходен период от три години след присъединяването, през който субсидиите ще могат да се отпускат на хектар. След това ще се прилага схемата за единно плащане на ферма. Този подход възприеха и останалите новоприети страни в ЕС без Малта и Словения.